Нина Александрова
Френският писател Оливие Бурдо не се справя добре с уроците като ученик, често е наказван в стаята си, където седи, чете и размишлява. Като голям работи известно време като служител в брокерска къща. Животът му се преобръща, когато изгубва работата си. Тогава решава да се посвети на литературата. В продължение на две години пише първия си роман, за който обаче не намира издател. Тогава се приютява при родителите си в Испания и за седем седмици написва невероятна книга, която ще нарече „В очакване на Боджангълс“.
Още с излизането си през 2014 г. тя предизвиква огромен читателски интерес и е удостоена с 5 награди: „Франс Кюлтюр Телерама“, голямата награда „РТЛ-Лир“, наградите „Еманюел Роблес“ и „Роман Франс Телевизион“, както и наградата на Литературната академия на Бретон и на областта на Лоара. Издаден първоначално в 2000 екземпляра, „В очакване на Боджангълс“ достига за нула време тираж от 200 000.
Оливие Бурдо гостува в България през октомври, представяйки третата си книга – „Флорида“. Историята е посветена на конкурсите за „Мини мис“ в Съединените щати. Романът разказва за огромната вреда, която нерядко нанасят прекомерните амбиции, и за това как красотата може да се превърне в проклятие.
Самият Оливие е израснал в семейство с 5 деца, в което той е третото. И в двете си издадени книги фигурира гледната точка на детето.
Г-н Оливие, как си обяснявате успеха на „В очакване на Боджангълс“?
35 години се провалях и накрая успях. Всеки има навика да идеализира времето, в което не е живял. Днес елегантността, която я има в моята книга, липсва. Няма я нито в държанието ни, нито в изказа. Човекът и обществото се движат по-бързо, но мислят по-малко. Животът е променен. Книгата може би има успех, защото в нея всичко се случва на забавен каданс. Различната гледна точка винаги е съблазнявала хората. Обръщала ги е към тях самите – за равносметка и промени.
Имате няколко братя и сестри. Как се расте в многолюдно семейство?
Много добре. Не съм имал щастливо детство, но моите братя и сестри ми помогнаха да премина през него по лек и нежен начин. С ученето ми беше трудно заради дислексията, която имах. Имах и неприятности в училище. Живеех в голям апартамент, но всичко беше в черно и бяло, беше тъжно, тежко. Правех много глупости, бях изключван отвсякъде. Бунтувах се до 30 г. Бягах от училище, от вкъщи. Винаги съм бягал.
Литературата ли е вашето спасение?
Като малък прекарвах заключен доста дълго време в стаята си и четях. У дома нямаше телевизор, нямах избор. Иначе, аз съм човек с много недостатъци. Същевременно съм и мегаломан, което е доста странно на фона на неуспехите ми. Това, че започнах да пиша и пожънах успех, ме спаси. Човек не трябва да си пречи да фантазира.
„Флорида“ е съвсем различен роман.
– Написана е по много различен начин, да. Седем години мислех за темата, а тя е много тежка. Това е унищожението на едно малко момиче.
Хареса ли ви филма, направен по книгата ви „В очакване на Боджангълс“?
Когато го гледах за първи път, изобщо не ми хареса. Чак третия път ме впечатли. Но когато предоставяш правата си, не трябва да имаш претенции. Всяка адаптация е предателство. Според мен филмът е добър.
Прочетете още:
„В очакване на Боджангълс“ – безумната любов, която ни прави безсмъртни
