Нина Александрова
Тя е родена в семейство на учен и учителка през 1956 година в град Портланд, щата Мейн. Следва право и се премества в Ню Йорк. Работи като сервитьорка, но започва и да пише, а историите й са публикувани в няколко литературни списания.
Стилът на Елизабет Страут е пестелив и сдържан, описва главните герои без лирически отклонения, това не се променя и в последващите й романи. Като адвокат работи само 6 месеца, преди изцяло да се отдаде на писателска кариера. Завършва английска литература. С третата си книга – „Олив Китридж“, печели награда „Пулицър“, впоследствие книгата е претворена в минисериал на HBO, отличен с осем награди „Еми“. Първият й роман „Ейми и Изабел“, написан през 1998 година, също е филмиран и е с участието на Елизабет Шу.
Елизабет Страут е омъжена за бившия съдия на щата Мейн – ген. Джеймс Тиерни. До момента е авторка на девет романа, спечелили овациите на литературните критици и читателите и превърнали се в световни бестселъри. Тя е сред водещите автори в каталога на „Кръг“. Към момента три нейни книги са част от него: „Олив Китридж“, „Олив Китридж отново“ и последната, излязла този месец – „Момчетата Бърджис“. От издателството вече работят и по българското издание на нейния „Ейми и Изабел“.
Запитана в интервю за в. „Чикаго Трибюн“ какво я е вдъхновило да пише за семейна трагедия в „Момчетата Бърджис“, Елизабет Страут отговаря така: „Винаги са ме вълнували взаимоотношенията в семействата и как се опитваме да избягаме един от друг и от миналото си. Не избираме близките си и заради това те много често пораждат у нас едновременно дълбока любов и дълбок гняв. Но независимо колко силно е убеждението ни, че сме избягали от близките си, всъщност сме им яростно предани. Именно така е и при момчетата Бърджис – при цялото съперничество и многото трудности помежду им, когато всичко се разпада, никой не би могъл да се бори за тях, както те се борят един за друг“.
„Катарзисен“ е думата, която може би най-добре описва романа „Момчетата Бърджис“. С него писателка се утвърждава като изключителен разказвач и тънък познавач на човешката душа и природа. В тази книга тя е в най-добрата си писателска форма и отново поднася завладяваща и незабравима история – почти болезнено въздействаща, но все пак обнадеждаваща.
Както подсказва заглавието, в центъра на действието са момчетата Бърджис – братята Джим и Боб. Белязани завинаги от трагичния инцидент, при който са загубили баща си като деца, те отдавна са напуснали родното си градче в Мейн и са изградили нов живот в Ню Йорк. Но внезапна криза у дома ги принуждава да се завърнат – синът на сестра им Сюзан е обвинен в престъпление от омраза и едва ли ще успее да избегне наказанието. Докато случаят се заплита, крехките връзки в семейството са напът да се разкъсат окончателно, а една дълбоко заровена в миналото тайна излиза наяве и променя всичко.
Умението на Страут да пише за дълбочината на човешките драми измамно просто и без никакви клишета или поучаване е изумително. С характерната си прямота, емпатия и проникновеност писателката навлиза във вътрешния свят на своите противоречиви и комплексни герои и разкрива неудобни истини за идентичността, предразсъдъците, брака, класовите и културните различия, физическата и емоционалната изолация в семействата и общностите.
Защо нараняваме най-близките си с лекота, често без да го съзнаваме? Кое ни отстранява дотолкова от собствения ни живот, че той да ни се струва нереален и погрешен? Какво се случва, когато най-сетне свалим маските, които носим даже пред себе си? И възможно ли е да се завърнем у дома – във всякакъв смисъл? „Момчетата Бърджис“ не само отговаря на тези въпроси, а превръща една семпла наглед история в дръзко и многопластово изследване на вината, самотата, загубата и обичта въпреки всичко.
