Нина Александрова
Халил Джубран е философ, поет, писател, художник. Родом е от Ливан. Израства в семейство на християни маронити, но самият той е повлиян от исляма и по-специално от мистичното течение на суфизма. Роден е на 6 януари 1883 година, но е неподвластен на времето заради способността да изразява вечни истини. Един от обединителите на Изтока и Запада чрез любовта и вярата в своето творчество.
Детство
Бащата на Халил е трети съпруг на майка му Камила, идваща от влиятелно и заможно семейство, и твърде безотговорен глава на семейството – осъден е на затвор за укрити данъци. Халил е само на 8 години, когато остават без дом и средстава за живеене. През 1895 г. бъдещият творец емигрира в Бостън, САЩ, заедно с майка си, сестрите си и природения си брат. Изписването на името му „Калил“ (Kahlil) вместо „Халил“ (Khalil) е резултат от грешка при първото му записване в училище в Бостън. Там учи изкуства, френски и арабски език в Ливан. През 1912 г. се преселва в Ню Йорк. В творчеството си комбинира елементи на източния и западния мистицизъм и става известен с афористичните си поетически творби като „Пророкът“ (1923) и „Исус, син човешки“ (1928). Пише както на английски, така и на арабски език.
Бедност и изкуство
От дете Халил обича да се усамотява, размишлява и наблюдава природата. Заради липса на пари обаче посещава само уроци при местния свещеник, който обаче го учи на всичко, виждайки любовта му към знанието и способностите му. И в САЩ семейството живее бедно, защото се издържа само от майката Камила. Благодарение на организации, които се занимават с образованието на децата на имигрантски те семейства, Халил тръгва на училище. Там за пръв път забелязват таланта му на художник.
Фред Холанд Дей, който помага на млади художници, го запознава с древногръцката митология, със световната литература и фотографията. Джубран бързо напредва, усъвършенства техниката си, започват да го разпознават в артистичните среди на Бостън. Семейството обаче решава, че твърде ранният успех може да се отрази зле на младежа, затова той се връща в Ливан. Завършва образованието си в Бейрут и научава добре арабски.
Отново в Бостън
Пристига отново в Бостън през 1902 г. и само за няколко години преживява смъртта на почти всички в семейството. Остава сам със сестра си Мариана, която работи в магазин за дрехи. През 1908 г. Джубран отива в Париж, за да учи живопис. Връща се в САЩ през 1910-а година, а малко след това се премества в Ню Йорк, където живее и твори до края на дните си. Умира на 48 години на 10 април 1931 г. от цироза на черния дроб и туберкулоза. До последно не приема американско гражданство, последната му воля е прахът му да бъде разпръснат в родния му Ливан.
Цитати
„Странно е, че всички ние браним кривото у нас по-ревностно отколкото правото“.
„Избираме радостите и скърбите си дълго преди да сме ги изпитали“.
„Мъжете, които не прощават на жените дребните им прегрешения, никога не ще се радват на големите им добродетели“.
„Всички ние сме затворници, но едни килии имат прозорци, а други – не“.
„Любовта, която не ликува непрестанно, постепенно умира“.
„Когато си гърбом към слънцето не виждаш друго освен сянката си“.
„Всеки мъж обича две жени: едната е творение на въображението му, а другата още не се е родила“.
„Най-окаяният измежду хората е онзи, който превръща мечтите си в сребро и злато“.
„За да се разкрие истината, потребни са двама – един, за да я изкаже, и друг, за да я разбере“.
„Когато говорят две жени, те не казват нищо; когато говори една – разкрива целия си живот“.
„Обичайте се, но не превръщайте в окови любовта. Тя нека е морето между бреговете на душите ви“.
