Ненадминатата Миряна Башева

Тя е бунтар и ярък поет, личност с обществена позиция. Част е от емблематичното независимото творческо съдружие „Кръг 39“, което през декември 1989 г., в препълнената 65-та аудитория на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, организира масов свободен рецитал, а на него тя прочита „Махмурлук“. Срещата е наречена „Голямото поетично четене“. Миряна башева е момиче от идеалния център на София, идеална, откъдето и да я погледне човек. Ное много по-фантастично и сложно същество от автор на текстове за песни или както я наричат – „Поетесата на космическата нежност“. Десетки са песните по нейни стихове, които хората припяват и днес. Автор е на текстове за песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел, Валди Тотев и др. Песните й са изпълнявани от много звезди на българската естрада. Стиховете й са преведени на много европейски езици. В очите на своите съвременници обаче Миряна си остава бунтар, винаги на гребена на провокацията, никога не банализиращ злото на режима или каквато и да било несправедливост и социална провокация.

Миряна Башева е единствената дъщеря на трагично загиналия външен министър Иван Башев. Родена е в София на 11 февруари 1947 г. Завършва руска гимназия, след това се ориентира към английската филология, но не я завършва, а избира журналистическата професия. Прописва поезия след 23-та си година. Първата й стихосбирка е „Тежък характер“. Работи като сътрудник в списание „Отечество“, Българската национална телевизия, Студията за игрални филми „Бояна“, списание „Факел“.

Миряна се омъжва рано – за своя съученик, а по-късно известен невролог Александър Кадиев. Тогава тя е едва на 19 години, а причината за брака е, че майка й не разрешава на двамата да се срещат. Затова един ден от вкъщи те се озовават в гражданското, а Янчо Таков – по онова време ученик, за да им бъде кум, бяга от училище. Ражда им се дъщеря Марина, а не след дълго двамата се развеждат. Миряна нарича развода им сполучлив, двамата остават добри приятели.

Възходът на Башева като поет е повече от изумителен. През 1979 година пише и стиховете към филма „Войната на таралежите“, а по-късно и сценария на „Последни желания“ по покана Рангел Вълчанов, с когото изживява буйна връзка, а немалко го сочат като голямата й любов.

Приживе Миряна Башева описва смъртта в много от стиховете си. Но „Кръст“ донякъде звучи и като епитафия:

„Вървял ли си из улиците нощем,

по-стъпкан и от уличната прах,

по-мъртъв

от добре изтлели мощи?

А аз вървях.

Седял ли си над бялата хартия,

по-бяла от лицето на монах,

по-страшна

от потънала гемия?

А аз седях.

Разбирал ли си колко си излишен,

по-жалък от напразно сторен грях,

по-скучен

от това четиристишие?

А аз разбрах.

Живял ли си единствено с перото

любовник, брат, тиранин и аллах,

зачеркнало и хляба, и леглото?

Така живях“.