Нина Александрова
Стихотворение под наслов „Златна сватба“ публикува в социалните мрежи поетът Недялко Йорданов. То е написано часове преди часовникът да подскаже, че е настъпил 21 феврури – денят, когато е скрепил с подпис под брачното свидетелство любовта си с втората си съпруга, актрисата Ивана Дженева.
„На 21 февруари се навършват точно 53 години от нашата сватба с Ивана. Едва ли има друга такава сватба. Взехме влака от Бургас за Айтос и се разписахме в една канцелария, тъй като общината беше в ремонт. Обядвахме шкембе чорба в една кръчмичка и от книжарицата си купих случайно останал екземпляр от новата си книжка стихове. После почерпихме в купето за Бургас пътниците, които ни поздравиха. Бяхме облечени в две съвършено нови кожухчета, купени нелегално от Слънчев бряг. С тези кожухчета изкарахме още 20 години. Било ли е… Ето ни на снимката на айтоската уличка, току що бракувани“, написа поетът, който на 18 януари духна точно 82 свещички за рождения си ден .
ЗЛАТНА СВАТБА
Златно време наистина… Хващаме влака…
Оня влак там за Айтос… „Нелегалният“ град…
Но Съветът – в ремонт… Една лелка ни чака…
И ни удря в паспорта на всеки – печат.
Три бюра… Канцелария… Двете другите лелки
честитят… Ние черпим… Бонбони… Коняк…
Към четирсет годишни… За нас – дъртофелки…
А пък ние… С кожухчета… От Слънчев бряг…
Бяхме взели на заем… И ги купихме… Тайно
от един свой човек… Те – за износ… На склад.
После двайсет години ги носехме трайно.
Никой няма такива във целия град.
Февруарското слънце е съвсем благосклонно.
Общо взето е топличко… Ясно небе…
Ресторантчето… Влизаме вече законно…
И поръчваме супичка от любимо шкембе.
Една малка книжарничка… И каква изненада!
В нея моята книжка… Но един само брой.
Струва трийсет стотинки… Давам лев за награда…
А книжарката вика след мен гневно: „Стооой!“
Строго време… Не може такива бакшиши!
И ми връща стотинки… Умирам от срам.
Как да кажа, че аз съм… този, който… я пише.
И че тази до мене е във книгата там.
После влакът обратно… Осем души в купето…
Черпим… С лукчета… Всички се радват със нас.
А пък после театъра… И така общо взето
ни приема враждебния още Бургас.
И години… Години… Какво не се случи.
Да не вярваш… Изминал е половината век…
На какво те научих?.. На какво ме научи?
Уж сме двама… А всъщност сме един май човек…
Невъзможно е вече да го скъсаш на части.
Ако все пак се случи… Ще се случи… Добре!
Аз, разбира се, знам… Но е рано… За щастие…
Няма спор! Първо моята част ще умре.
Леле колко си гневна от това, че го пиша.
Май, че сбърках… Но нека остане така.
Аз чрез теб ще живея и чрез тебе ще дишам…
Хайде мир! Дай целувка!.. Не щеш?.. Дай ръка!
Туй е златната сватба… Със два пръстени златни.
От баща ми… От баба ти… Все така налице.
А сега да се върнем поне днеска обратно…
С една обща душа… С едно общо сърце…
