Нина Александрова
Името на последната императрица на Иран е Фарах Пахлави, моминското ѝ име е Фара Диба и така я наричат мнозина. Тя има невероятна история, като от приказка, изпълнена с много щастие, но и с тъга.
Фарах е третата съпруга на последния шах на Иран Мохамед Реза Пахлави, известен с трите си невероятно красивите жени. Първата е египетската принцеса Фаузия – дъщеря на краля на Египет. От брака с принца на Иран се ражда дъщерята Шахназ. За жалост бракът няма успех. През 1945 г. Фаузия получава развод в Египет и се премества в Кайро. Втората му съпруга е Сорая Есфандиари Бахтиари. Известна е като „Принцесата на Самотата“ или „Принцесата с тъжните очи“. Нейният баща принц Халил е потомък на персийската фамилия на племенни князе. Той е ирански посланик в Германия от 1951 до 1961 г. Майка й Ева е етническа германка. На 12 февруари 1951 г. Сорая се омъжва за последния ирански шах Мохамед Пахлави. Присъдени са ѝ титлата “ принцеса“ и обръщението „Императорско височество“. Тъй като бракът не донася така желания наследник на трон поради невъзможността на принцесата да има деца, на 6 април 1958 г. той е разтрогнат. За Сорая е сниман италиански минисериал с Анна Вале в главната роля.
Не само красива, но и високо образована
Третата и последна съпруга на ирански шах Мохамед Пахлави е Фарах Пахлави, родена на 14 октомври 1938 г. в Техеран като дъщеря на офицера от императорската гвардия Сохраб Диба и Фариде Готби. Дядото по майчина линия е персийски посланик в Русия. Баща ѝ умира, когато тя е на 9 години. Семейство Диба (на персийски е „коприна“) е дошло от Азербайджан.
През 1953 г. Диба става младежка шампионка по високо скачане. В училището „Жана Дарк“ се присъединява към скаутите. Учи и във френскоговорящата гимназия Рахи в Техеран, като завършва средното си образование като най-добрата в класа си. През 1957 г. заминава в Париж, за да следва архитектура.
Любовта започва във Франция
Две години по-късно среща за пръв път шаха на Иран Мохамед Пахлави по време на държавно посещение във Франция. Фара е сред иранските студенти, поканени в иранското посолство, за да бъдат представени на монарха. След няколко покани в двореца на шаха на 21 ноември 1959 г. е оповестен официалният им годеж. Имамът Джоме извършва сватбената церемония в двореца Мармор на 21 декември същата година. Така Фарах става царица на Иран.
Сбъдната мечта за наследник
На 31 октомври 1960 г. се ражда наследникът на трона – Кир Реза. От брака има още 3 деца. Фарахназ – родена на 12 март 1963 г., Али Реза – 28 април 1966 г., починал на 4 януари 2011 г., и Лейла – 27 март 1970 г., починала на 10 юни 2001 г.
Играе важна роля в еманципацията на иранските жени
Наред с възпитанието на децата, Фарах Пахлави поема и редица официални задачи – оглавява много медицински, социални и възпитателски сдружения, също и културни и спортни сдружения. Сред приоритетите ѝ са здравеопазването, социалното дело, образованието. Освен че покровителства отделни организации и обединения, тя поема и председателства фондации и държавни дружества.
Играе важна роля в еманципацията на иранските жени. На 26 октомври 1967 г. бива коронясана заедно със съпруга си за императрица и получава титлата шахбану – уникален случай в иранската история. Преди това арабска жена е удостоявана с подобна титла през далечния VII век: двете сасанидски императрици Борандохт и Азармедохт (ок. 630 г.).
Огромни постижения в областта на културата и медицината
Но най-големите ѝ постижения са в областта на културата. С нейно съдействие в Иран били върнати всички исторически ценности и реликви на шаха, тя създава най-богатия музей на територията на Азия.
Фарах Пахлави обръща голямо внимание и на развитието на иранската медицина и въвеждането на най-модерните чуждестранни медицински технологии в общественото здраве на страната. Именно благодарение на нея Иран започна активна борба срещу проказата, която през 70-те години е много често срещано явление. Самата Фарах лично посещава болните, не се страхува да прегърне и целуне заразени деца, смъртните болни я смятат за почти свята.
Краят на приказката
Въпреки успехите в областта на икономиката и образованието, както и еманципирането на жените, в края на 70-те години се стига до недоволство заради авторитарната политика на шаха и ограничаването на властта на духовниците, което достига кулминацията си в Ислямската революция през 1978-1979 г.
След масови протести на 16 януари 1979 г. Мохамед Реза Пахлави напуска Иран с жена си Фара. Властта взема духовният лидер аятолах Хомейни. Шахът умира от рак в Кайро през 1980 г. След смъртта му Фара Пахлави поема регентството на непълнолетния си син Реза. На 31 октомври 1980 г. 20-годишният принц се заклева върху Корана да поеме определите му от старата иранска монархическа конституция задачи.
Загуба на две деца
През 2001 г. Фарах е застигната от още едно нещастие, трагично загуба на любимата ѝ дъщеря – принцеса Лейла, за която се счита, че се е самоубила. По-малкият ѝ син Али също се самоубива в дома си в Бостън през 2011 година. Големият й син живее в САЩ.
В интервю Фарах Пахлави казва: „Когато дъщеря ми Лейла се разболя, започнах да пиша, стана нещо жизненоважно за мен. Иначе щях да полудея. Мемоарите посвещавам на съпруга ми, на децата ми и на всички млади иранчани. Животът ми е посветен на Иран. Но в книгата разказвам и историята на една жена“.
Тя написва и издава книга, която е преведена и на български език – „Любов без край: Моят живот с шаха“.
Живот в изгнание
Днес бившата императрица на Иран живее в изгнание в чужбина. Ангажира се с програмата на ЮНЕСКО за образование на деца “ Деца в нужда“ и не спира да се интересува от случващото се в Иран.
