Нина Александрова
Тя е пионер в много области, жена, която е забравила, че е такава във време, в което е имало значение дали си представител на силния или слабия пол, за да се реализираш професионално. И се е борила до сетен дъх. Дали би могло да я наречем жена прецедент? Разбира се, в кръга на шегата! Различна е, духът й се рее във висините от крехка възраст – типично за всички, израснали изолирано деца. Определят я като първата в света жена професор по математика и първата жена математик в Русия.
София Ковалевска се запознава с точната наука, която не се удава на всеки, още като съвсем мъничка. Носи се легенда, че заради липса на тапети стените в нейната детска стая са били облепени с лекции по математика на Михаил Остроградски за диференциално и интегрално смятане.
Перипетии
Първите уроци получава от домашен учител, но висше образование успява да завърши единствено зад граница. А причината – по това време жените нямат право да учат в университет. София заобикаля системата – сключва уговорен брак, за да замине в чужбина – и със съпруга си, който е млад учен, заминават в Германия. Там тя посещава лекции първо в Хайделбергския университет, после и в този в Берлин, а през 1874 г. получава степен доктор по философия на Гьотингенския университет.
След самоубийството на съпруга ѝ през 1883 г. София, заедно с дъщеря си, се мести в Берлин, после получава място на професор в катедрата по математика в Стокхолмския университет, където чете лекции и издава трудове на шведски. През 1888 г. първата жена професор завършва труда си „Задача за въртенето на твърдо тяло около неподвижна точка“, в който открива третия класически случай за решаване на тази задача, доразвивайки постигнатото от Леонард Ойлер и Ж. Л. Лагранж.
Получава награди за своите научни разработки по математически анализ, механика и астрономия на Парижката и на Шведската академии на науките. През 1889 г. е избрана за първата жена член-кореспондент на Академията на науките на Санкт Петербург. Шведската академия я награждава и с 500 хиляди крони и пожизнено професорско място в Стокхолмския университет.
През 1890 г. посещава за последно Русия с намерението да кандидатства за академик, но не е допусната на заседанието на академията като жена. При завръщането си в Стокхолм се разболява и умира на 29 януари (10 февруари) 1891 г. от пневмония, само на 41 години. Ковалевска е обожавана в Европа, но единствено в родината ѝ заслугите на „професор Соня“ са признати едва след нейната смърт.
Недостатъчно обич
Дали всичко, постигнато от София, се дължи на недостатъчната любов в семейството ѝ? Би могло…Определоно това формира до голяма степен характера ѝ.
Ражда се на 15 януари, 1850 г. в дворянско семейство – баща ѝ Васил Корвин-Круковски е с отлично образование, генерал-лейтенант от артилерията. Майка ѝ – Елисавета Фьодоровна, знае 4 езика и свири на пиано.
София е третото дете, вече има момче и момиче преди нея, а родителите ѝ са разочаровани, че тя не е момче. Като малка – колкото и да се старае да заслужи любовта им – учи се добре, не създава грижи, това така и не се случва. В книгата си „Спомени“ Ковалевска пише: „У мене се оформи убеждение, че не съм обичана и това се отрази на целия ми характер“. Когато нейните родители разбират за интереса ѝ към математиката, настояват да се прекратят заниманията. Те се противопоставят, стараят се да ѝ дадат образование според разбиранията на средата по онова време – София е нужно да бъде светска млада дама, добре възпитана и т.н.
Професорът по физика Тиртов, който е чест гост в дома на семейството на София, убеждава баща ѝ да продължи образованието ѝ, защото тя е „гений“. Съдба или съпричастност? Да го наречем провидение.
Брак
Когато сключва брак с Ковалевска, 26-годишният Владимир едва ли очаква, че ще се влюби в нея и бракът им от фиктивен ще стане действителен на по-късен етап. Съвместният живот на Владимир и София е труден – въпреки любовта им. Често те остават без работа и пари. Въпреки това, в семейството има взаимно уважение и загриженост един към друг. Когато през 1883 г. фирмата на Ковалевски фалира под натиска на различни обстоятелства, той се самоубива. София преживява тежко новината за смъртта на съпруга си.
Нов път за жените
Ковалевска посвещава живота си не само на академичната си кариера. Тя защищава правата на жените да учат във висши учебни заведения. Днес много училища и улици носят името ѝ. Нейни са думите: „Аз съм предназначена да служа на истината и на науката, да прокарвам нов път за жените, защото това значи да служиш на справедливостта. Много се радвам,че съм се родила жена, тъй като това ми дава възможност да служа едновременно на истината и справедливостта“.
