Вая Захариева
За моноспектакъла на Александра Сърчаджиева, чиято премиера бе през юни миналата година, е трудно да се говори или пише. Той е преживяване, през което се преминава. На сцената виждаме безпощадно откровената Александра. Самата нея. Изящна и крехка, борбена и дръзка, ранима и чувствителна. С нейните сила и слабост, щастие и трагедия, тъга и успехи. С незададените въпроси и непотърсени отговори. Отвъд градските легенди и жълтата преса.
Много често зрителите се питат „Истина ли са тези истории?“. Истина са. Казана в прав текст, на глас, откровено до болка. Онази болка, която кара сълзите да текат. Същата, която задава въпроси, търси отговорност, провокира към действие. Споделена мъка, която идва, не за да провокира съжаление, а за да даде кураж. Да покаже, че силата е в самите нас. В смирението, което често бъркаме с примирение. В мъдростта да извлечем урока и да продължим напред. Въпреки всичко. Основната сюжетна линия е тази на благодарността. Благословията да намираш даровете в събитията, да ги цениш и пазиш, да гледаш на тях като на истински съкровища, с почит и топлина, вместо със съжаление. „На живо“ е спектакъл за обичта, любовта и прошката във всичките им измерения. Присъствието и силата им във всеки миг от живота ни.
Любопитен елемент в представлението е темата за журналистиката днес. За ролята на сценария и цензурата в медиите. За вярванията на обществото и истините отвъд екрана. За принципите и емоцията. За желанието да бъдеш открит и значението на фактите. Радена Вълканова не само прави изумителна роля в „ На живо“. Тя е едновременно въпрос и отговор. Лекар и провокатор. Симбиозата между двете актриси на сцената е толкова естествена, че зрителят губи представа дали е в театралния салон или пред телевизионния екран. Сигурното е само едно – никой няма да си тръгне същият след края на „На живо“.
Текстът на Яна Борисов е гениална театрална замисъл, основана на разказите на Александра Сърчаджиева. Великолепната режисура на Димитър Коцев – Шошо добавя финалните щрихи към тази дълбока изповед.
Необходимостта да бъдеш чут, да бъде признато правото ти да бъдеш себе си и никой друг, въпреки очакванията и изискванията. Изборите ни – големи и малки. Гледната ни точка и усещане за всички тях е с поне една въпросителна повече, ако не и изцяло променена след като изгледаме „ На живо“!
„На живо“ се разпродава за броени часове след като бъде обявен календар на представлението. Първите му стъпки в чужбина вече са факт. В края на 2021- ва магията на тази необикновена постановка докосна съседите ни от Северна Македония. Емоцията предстои за българите в Лондон, Милано и Хага през март, април и май.
