Нина Александрова
Едва ли има момче, което да не е заспивало вечер с романите на Марк Твен „Приключенията на Том Сойер“ и неговото продължение – „Приключенията на Хъкълбери Фин“. Те са признати за едни от великите американски романи. Марк Твен, литературен псевдоним на Самюъл Лангхорн Клемънс, се отличава контрастно от редицата големи имена в световната литература и журналистика, защото създава свят, в който без страх, директно и с хумор се говори за атеизъм, политика и робство – свят, отричан и приеман с предразсъдъци през XIX век. Уилям Фокнър пък го нарича „бащата на американската литература“. Въпреки че е успешен писател, той пропилява над 7,5 млн. долара за неразумни инвестиции.
Детство в бедност
През 1835 г., годината, в която прелита Халеевата комета, се ражда и Самюъл Лангхорн Клемънс. Той расте в дълбочината на Американския Юг – свободен и палав, заобиколен от широки полета и тесни улички. Този период от живота му повлиява дълбоко в по-нататъшното му развитие като личност и творец. Много от детските си щуротии и пакости той включва в произведенията си, а детето в него никога на умира, въпреки превратностите на живота.
Безгрижното детство на Марк Твен обаче свършва за един ден, когато баща му умира от пневмония. Спира да ходи на училище и вместо това започва да учи за печатар при редактора и собственика на вестник „Куриър“. Наградата за труда му като чирак не е парична, той получава храна и дрехи. Тъй като собственикът на вестника е бил любител на икономиите, на Марк Твен му се е налагало да краде по малко картофи и чесън, за да не умре от глад. Това са най-бедните му години.
Твърдо решен да излезе от този капан, бъдещият писател вижда решение на проблемите си в параходството по река Мисисипи. Именно този период от живота, оказва най-голямо влияние върху неговото творчество. През четирите години, докато плава по реката, се среща с голям брой хора и опознава до най-малки подробности човешката същност и странности. След години в автобиографията си авторът пише, че никога не забравя тези лица и на част от персонажите е дал живот в книгите си. От този период датира и псевдонимът на Самюъл Клеманс – Марк Твен. Чрез израза моряците предупреждавали за критично спадане на нивото на водата.
Първи успехи
На 28-годишна възраст, след всичките си професионални криволичения, Марк Твен започва работа във вирджинския вестник „Ентърпрайз“ като репортер. Хапливият език и умението да шаржира политиците не се харесват на управляващите. Те неспирно отпращат критики и недоволство срещу неговите статии и разследвания. В борбата с политическата цензура, Марк Твен се превръща от неизвестен прохождащ репортер във влиятелна личност. Хората го забелязват и обикват.
„Истината е ценно благо и затова с нея трябва да се борави пестеливо“, осъзнава в тези години Твен. Той взема отношение по значими социални, обществени и политически проблеми. В негово лице обикновените, трудещи се граждани намират подкрепа. Затова не е изненадващо, че в този период е на върха на славата не само в Америка, а в почти целия свят. „Моите книги са вода, книгите на великите гении са вино. Всички пият вода“, обяснява успехът си той.
Науката, изобретенията и Никола Тесла
Твен е очарован от науката и научните изследвания. Той става близък приятел на Никола Тесла и двамата прекарват много време заедно в лабораторията на Тесла. Твен патентова три изобретения, като едното от тях е заместител на тирантите, а другото – историческа игра с любопитни факти. Най-голям търговски успех има самозалепващият се албум за изрезки (изрезките само трябвало да се намокрят преди да се залепят).
Книгата му „Един янки в двора на крал Артур“ разказва за пътешественик във времето, който представя модерни технология на Англия от времето на крал Артур.
През 1909 година Томас Едисон посещава Твен в дома му в Рединг, Кънектикът, и го заснема. Част от филма е използван в късометражния филм „Принцът и Просякът“ (1909) по едноименния роман на Твен.
Лоши инвестиции
Макар да печели значителна сума пари чрез писане, Твен пропилява голяма част от тях чрез лоши инвестиции, най-вече в нови изобретения. Особено скъпо (300 000 долара, които в днешно време са приблизително 7 518 462 долара) му струва изобретяването на нова машина за печатане, която се повреждала прекалено често. Преди да може да бъде усъвършенствана, бил изобретен линотипът. Така Твен губи не само повечето пари, спечелени чрез писане, но и голяма част от наследството на съпругата си.
Твен губи пари и заради издателската си къща, която има първоначален успех, благодарение на издаването на мемоарите на Юлиси Грант, но впоследствие губи много, издавайки биографията на папа Лъв XII. От нея са продадени по-малко от двеста екземпляра.
Депресия
Твен преминава през период на голяма депресия, която започва през 1896 година, когато дъщеря му Сузи умира. През 1904 г. умира бившата му съпруга Оливия, а през 1909 година г. си отиват също дъщеря му Джийн и Хенри Роджърс. Единсвеното му живо дете остава Клара.
През 1906 година г. писателят започва да пише автобиография си в сп. „Норт Америкън Ривю“ (публикувана посмъртно през 1924). През април същата година научава, че приятелката му Ина Кулбрайт е загубила почти всичко, което притежава, при земетресението в Сан Франциско и се съгласява да бъдат продадени няколко негови портрета с автограф, като парите отиват за нея. След това Джордж Уолтър Джеймс посещава Твен в Ню Йорк и му прави още няколко портрета. Твен твърди, че четири от тях са сред най-добрите портрети, които са му правени.
Идва и си отива с Халеевата комета
По ирония на съдбата и в унисон със собственото му предсказание, Марк Твен си отива от сърдечен удар само ден, след като Халеевата комета се намира най-близко до Земята. Същата Халеева комета, при чието приближаване е роден през 1835 г.
Последните 15 години от живота на писателя са изпълнени с награди и признания. Той получава почетни дипломи от Йейл и Оксфорд и се превръща в най-известния американец на XIX век. Където и да отиде, е център на вниманието, а тълпите го обожават.
