Нина Александрова
Трудно ми е да пиша за спектакъл като „Енигматични вариации“ по пиесата на безкрайно талантливия, познаващ и най-тънките струни на човешката душа, французин Ерик-Еманюел Шмит, безспорно един от най-големите драматурзи на нашето време. Трудно ми е, защото понякога да разкажеш за мъжкия и женския свят не е лесно, безспорно защото не е еднозначно, от една страна, а от друга, защото любовта е сред най-странните човешки състояния.
Постановката „Енигматични вариации“
Постановката, която се играе в столичния театър „Българска армия“, разказва за писателя Абел Знорко – нобелов лауреат за литература, който живее сам на остров в Северно море, измъчван от спомени и въпроси за една жена, която е обичал лудо в продължение на 5 месеца и с която има дългогодишна кореспонденция, и Ерик Ларсен – журналист, който под претекст, че иска да вземе интервю, посещава автора. Диалогът между двамата разплита загадки, а всеки от зрителското си столче се пита: Кого всъщност обичаме, когато обичаме? Познаваме ли човека, когото обичаме? Споделената любов не е ли само щастливо недоразумение?
Любовта е единственото доказателство, че сме живи
Абел Знорко е ексцентричен и арогантен, човек на изкуството. Ерик Ларсен е умерен човек, склонен на житейски компромиси в името на идеалите си. Диалогът между двамата постепенно и на порции с шокиращи детайли разкрива цялата история – и двамата познават магнетичната Хелена, жената в живота и на двамата, голямата им любов – с Абел тя е живяла 5 месеца, на Ерик е била съпруга.
Знорко смята, че любовта не е нищо повече от нездравословно усложнение на секса, той не вярва в нея, докато чрез Хелена не я открива… След 5 месеца страхът, че любовта ще изчезне, че ще се профанизира, го кара да вземе крайното решение да я изостави, въпреки волята ѝ. Абел иска да запази любовта – като енигматична вариация на живота, да я съхрани в сърцето си, да я превърне във вечност… Истинска постъпка на творец.
Ерик Ларсен се жени за Хелена, обича я, грижи се за нея три месеца, докато тя боледува от рак и не умира… Тогава намира писмата ѝ разбира, че е поддържала кореспонденция със Знорко от години. Решава, в името на това да я запази жива, да продължи да пише от нейно име до Абел. Неговата вариация на любовта е да изживее живота си като мисия. Затова пише писма от нейно име до голямата ѝ любов години наред. До момента, в който не решава да каже истината…. Точно тогава идва и другата истина – последното писмо на Знорко до Хелена, в което ѝ казва, че е болен от рак. Надява се така да я провокира, за да дойде при него. Дали съжалява, че е пропилял години? Дали се надява, че любовта ще е същата? Дали все още вярва, че тя може да е вечност, да го спаси от злободневието, да го направи космополитен?
А нима тези въпроси не си задава всеки един от нас? И не е ли всяка изневяра опит да докажем на себе си, че любовта е единственото доказателство, че сме живи?! Единствената енигматична вариация на нас самите!
Доказателство за това е и животът на самата Хелена. Женският свят, преплел в себе си съдбата на двама мъже. Защо не е била искрена с нито един от тях? Нима може да кажеш цялата истината на човека, когато обичаш? Не трябва ли и тя да остане енигма? Паралел, който винаги ще остане дълбоко личен и съкровен?!
Актьорски състав
В ролята на Абел Знорко влиза легендарният Васил Михайлов, а в ролята на журналиста – великолепният Милен Миланов. Текстът е дозиран и прецизен, а режисурата на Георги Михалков ни поднася нито повече, нито по-малко.
Нека да припомним, че пиесата „Енигматични вариации“ е поставена за първи път през 1996 г. в „Театър Мариньи“ с участието на Ален Делон и Франсис Юстер. В първата българска постановка участват Стефан Данаилов и Мариус Донкин.
