Нина Александрова
Бащата на любимата на малки и големи Алиса е роден на 27 януари 1832 г. в Деърсбъри, Англия. Луис Карол е псевдоним на Чарлз Лютуидж Доджсън.
Откъде идва псевдонима му
Той е най-големият син на свещеника Чарлз Доджсън и Франсис Джейн Лютуидж. При кръщенето, както често се е случвало по онова време, му дават две имена: първото – Чарлз, в чест на баща му, второто – Лютуидж, в чест на майка му. По-късно, когато младият Доджсън започва да пише хумористични стихове, той избира псевдонима си от тези две имена, подлагайки ги предварително на двойна трансформация. Отначало прави имената „Чарлз Лютуидж“ на латински, откъдето се получава „Каролус Лудвикус“. След това им сменя местата и прави „Лудвикус Каролус“ обратно на английски. Именно така се получава се „Луис Карол“, псевдонимът, който му носи световна слава.
Започва с…математика
Също като баща си, Чарлз учи в Оксфорд, един от най-старите английски университети, но за своя специалност избира математиката. След завършване на курса получава покана да остане в университета. През есента на 1855 г. е назначен за професор по математика към колежа на Христовата църква. По стара традиция на преподавателите в този колеж се поставя условието да приемат свещенически сан и да дадат обет за безбрачие. Ако пожелаят да се оженят, трябва да напуснат колежа.
Как за малко не дава обет за безбрачие
Доктор Доджсън (така го наричат приятелите и учениците му) приема тези условия. Той дори започва да се готви за приемане на свещенически сан, но се отказва по средата. Бои се, че посвещаването ще му върже ръцете, а главно, че ще се наложи да се откаже от любимите си занимания – писане на хумористични стихове, посещение на театър (който той страшно харесва) и фотографията. Всички тези светски занятия тогава се приемат като неподобаващи за свещеник.
Екцентричен и затворен
Скоро в Оксфорд свикват с облечената в тъмни дрехи фигура на доктор Доджсън. Той е ексцентричен и затворен. Най-комфортно се чувства сред деца, особено малки момиченца, в чиято компания обичайното му заекване изчезва.
Неговото най-известно произведение е „Алиса в страната на чудесата“ („Alice in Wonderland“, публикувано през 1865 г.), написано за забавление на Алиса Лидъл, дъщеря на декана на Христовата църква, последвано от „Алиса в огледалния свят“ („Through the Looking Glass“), което се появява през 1872 г. През 1869 г. той публикува „Phantasmagoria and Other Poems“, интересен сборник, включващ тринайсет хумористични и тринайсет сериозни поеми; през 1876 излиза дългата безмислена поема „The Hunting of the Snark“; през 1885 се появява „A Tangled Tale“, предвидена да провокира интереса на децата към математиката.
Други таланти
Освен фотографията, театъра и писането, доктор Доджсън има още една страст – той непрекъснато изобретява разни неща. Някои от изобретенията му са повторени след години от други хора и намират широко приложение. Луис Карол изобретява шахмат за пътешественици, в който фигурите се закрепват с малки штифчета, съответстващи на дупките върху дъската; приспособление за писане в тъмното; методи за проверка делението на 17 и 19; мнемонични методи за запомняне на поредица от цифри (самият той запаметявас тяхна помощ „пи“ до седемдесет и първия знак!) и много други.
Чарлз Доджсън умира на 14 януари 1898 г. в Гилфорд.
Ако има класика, то “Алиса” е класиката на класиките. Защото макар да минава за детска приказка, книгата на Луис Карол е и за пораснали деца. Всяко поколение има своята Алиса.
Предлагаме ви няколко цитати от любимата на много читатели творба:
„Ако главата ви е празна, уви, и най-доброто чувство за хумор няма да ви спаси“.
„Ако не знаеш къде отиваш, всеки път ще те отведе там“
„Докато мислиш какво да кажеш, прави реверанс! Това пести време“.
„Ако някои хора не се месеха в работите на другите, земята щеше да се върти доста по-бързо!“
„Какво е животът, ако не един сън?“
„За мен няма достатъчно голяма чаша чай и достатъчно дълга книга“.
„Ако ти вярваш в мен и аз вярвам в теб. Толкова ли е трудно?“
„Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята“.
Слухове
Литературни експерти отдавна дискутират дали Карол е бил педофил. Преди години беше открито писмо на писателя до прототипа на Алиса. В него той признава за своя афинитет към деца. Първоначално Луис е близък приятел със семейството на „Алиса“. Когато тя става на 11 години, отношенията му с родителите й охладняват мистериозно. В кореспонденцията си с нея, когато тя вече е на 25 г., Карол защитава своята страст към малките момиченца, които обича да фотографира голи.
Каква е истината обаче, вероятно никога няма да разберем, тъй като личният живот на твореца си остава мистерия.
Заради физическите си недъзи, той страда приживе от много комплекси. Освен заекването, недочува с едното ухо. Още от 17-годишната си възраст, когато преболедува магарешка кашлица, свиква да кашля, за да прикрива неудобството си при публично говорене. Обича да работи нощем и дори измисля начин да пише в тъмното. В края на живота си страда от изтощителна мигрена и получава епилептични припадъци.
