Нина Александрова
Всеки човек се стреми към красотата, желае да я постигне. Най-често я свързваме с доброто – така е заложено още от край време в приказките. Но как ни влияе красотата в изкуството? Безспорно визуалните й форми са свързани силно с емоционалните процеси и със себеизразяването. Всичко е заложено в човешкия код – още първобитният човек рисува бита си, страховете и битките си, а по-късно във всяко съвремие хората запечатват характерното за епохата чрез визуалните изкуства. Именно те задържат момента. Улавят красотата за очите и за цялото ни същество. Дават послания, които изграждат невидими нишки. Те са проводници на култура.
Представяме ви историята на един фотограф, който белязва цяла епоха. Безспорен фактор в света на модата, наложил високи критерии за всички, търсещи красотата чрез фотографията. Одри Хепбърн, София Лорен, Моника Белучи са само няколко от звездите, снимани от италианецът Джан Паоло Барбиери, които точно неговият обектив превръща в икони. „За мен красотата е форма на култура. Винаги съм се стремял да откривам различни лица и историите, които стоят зад тях“, споделя той в документалния филм „Джан Паоло Барбиери: Човекът и красотата“, представен на фестивала „Master of Art“.
Италианецът излиза на преден план в международната модна фотография през 60-те години на миналия век. По-късно работи за брандове, дизайнери и знаменитости като „Долче и Габана“, Вивиан Уестууд, Донатела Версаче. Негова запазена марка са черно-белите кадри и театралната обстановка, която напомня за филм ноар.
„Черно-бялата фотография дава възможност човек да си представи всички цветове, които поиска, и да се фокусира върху същността на изображението“, казва Барбиери. И уточнява, че това е красота в най-чиста форма, нямаща нищо общо с реалността. За него всичко тръгва от факта, че израства на висок етаж, от терасата си вижда огромни пространства и така започва да снима. Но всъщност хоризонтът за красивото е вътре в самия Барбиери.
В Париж работи, за кратко време, но много интензивно и плодотворно, с Том Кублин. Джан Паоло винаги се води от страстта. „Ако не я притежавате, ако тя ви напусне, сте свършени“, убеден е фотографът. Като тежък период в живота си определя загубата на своя партньор Евар през 1991 г. Това обаче не го спира, страстта му не изчезва – макар със сериозно заболяване и вече почти на 88 години, той продължава да твори, да пресъздава красотата през обектива и да я трансформира в култура.
