Нина Александрова
Годината е 1930. Когато младата художничка Консуело среща Антоан дьо Сент-Екзюпери на парти, това е любов от пръв поглед. Жизнерадостната латиноамериканка се превръща в муза на енигматичния пилот, който всъщност предпочита да пише и рисува. „Малкият принц“ идва от неговите безсмъртни чувства към нея: Консуело е любимата роза, която принцът иска да защити със стъклена камбана и за която той постоянно мисли.
Книгата прави Антоан известен по целия свят, но реалният живот с него е всичко друго, но не и лесен. Консуело се бори с изневерите му и се стреми най-накрая да излезе от сянката на известния си съпруг като успешна художничка, докато Антоан не се впуска в съдбоносен разузнавателен полет над Средиземно море през 1944 г.
Софи Вияр
Софи Вияр е псевдоним на успешна немска писателка, журналистка и политолог. По време на едно пътуване до любимия й град Венеция, тя посещава колекцията на Пеги Гугенхайм. Очарована от нея и от историята на известната колекционерка на изкуство, Вияр пише романа „Пеги Гугенхайм и мечтата за щастие“, който влиза в списъка с бестселъри на Spiegel.
На голям успех се радва и следващата й книга „Мадам Екзюпери и звездите на небето“, която вече е преведена на различни езици и публикувана в редица европейски страни. Преди да започнем да четем биографичния роман, трябва да се подготвим за пътуване до Буенос Айрес, Париж, Казабланка, Лонг Айлънд и дори до звездите с историята на Консуело – смелата жена, която вдъхнови „Малкият принц“.
С романа си „Мадам Екзюпери и звездите на небето“ ни отвеждате точно във времето, когато се създава класиката „Малкият принц“. Как попаднахте на тази история?
Не е изненадващо, че аз самата обожавам „Малкият принц“. Когато чух, че книгата е създадена в Лонг Айлънд, започнах да проучвам, защото винаги съм свързвал Антоан с Франция – така че защо изведнъж Ню Йорк? Така за пръв път открих прочувствената любовна история на двойката дьо Сент-Екзюпери, която се простира почти по целия свят и се оказва много тясно преплетена с историята на „Малкия принц“.
Къде можем да открием тези паралели?
На първо място – Консуело е розата в историята. Антоан често нарича любимата си така в своите писма. От биографията й разбираме, че е имала астма и е била много чувствителна към студа. В „Малкият принц“ принцът поставя камбана върху розата си, за да я защити, както писателят иска да защити Консуело.
Катастрофата на Антоан в Сахара по време на опита за поставяне на световен рекорд за най-бърз полет Париж-Сайгон през 1935-1936 г. е моделът за основната история в книгата. Чрез други елементи като пейзажа с вулканите и дори змията, Антоан отразява възходите и паденията на този бурен брак между две артистични натури на фона на Втората световна война.
А с какво ви впечатли самата Консуело?
В процеса на писане разбрах колко смела всъщност е била Консуело: тя е израснала в плантация за кафе в Ел Салвадор, сбъднала е мечтата си да рисува и се е омъжила за този френски аристократичен пилот и писател, който я отвежда на едно диво пътешествие по света и през живота.
Заради темпераментния си характер Консуело по-късно е наречена „вулканът на Париж“. Като студентка в Мексико тя се запознава с Фрида Кало и се вдъхновява от цветните й картини. В Париж е приятелка с Пикасо, Дали, Миро и други художници. Консуело също е работила като художник – и модел – за да помогне на съпруга си да нарисува картините към „Малкият принц“.
Откъде почерпихте факти и вдъхновение за книгата?
Живописните мемоари на Консуело ми послужиха като ръководна линия и ми дадоха много опорни точки, впечатления и детайли. Истинският живот обаче не е толкова праволинеен, последователен и пречистващ като романът. Затова някои неща подчертах, преместих малко във времето или пропуснах. На всеки, който иска да прочете как Консуело лично е преживяла брака си с Антоан, препоръчвам завладяващите й спомени „Розата на малкия принц“. Особено интересен е и томът, съдържащ доста снимки, писма и документи от наследството на Консуело, който засега може да се намери само в антикварните магазини. А който желае да прочете хубави любовни писма, нека вземе присърце събраните „Неделни писма“ на Консуело.
Много съм благодарна, че имах възможност да се занимая с тази велика любовна история, която обхваща няколко континента и една толкова важна епоха. Голяма радост изпитах при вплитането на интересните детайли на тази amour fou в роман. А на Антоан дьо Сент-Екзюпери благодаря за историята „Малкият принц“, която толкова ни вълнува и днес!
