Нина Александрова
Кърт Вонегът, още приживе наредил се сред най-значимите американски писатели на XX век, завещава на човечеството 14 романа и множество сборници с есета и разкази, побрали в себе си проницателния му поглед към човешката природа, дилемите ни и правилото, че никой не може да избяга от себе си – ние сме такива, каквито сме. „Котешка люлка“ е история, в която светът не свършва епично, както сигурно си го представя всеки човешки индивид, светът свършва с глупост.
Книгата е сатиричен постмодерен роман, има и елементи на научна фантастика. Публикувана е за първи път през 1963 година, изследва и иронизира науката, технологиите, религията и надпреварата във въоръжаването.
Дали ядреното оръжие е това, което ще погуби света?
Протагонист е писателят Йона (Джон), вдъхновен от идеята да напише книгата си „Денят, в който светът свърши“. Той събира спомени на наследници и приближени на „бащата на атомната бомба“ д-р Хоуникър за деня на атомната бомбардировка над Хирошима. Но дали ядреното оръжие е това, което ще погуби света? С развитието на сюжета се оказва, че преди смъртта си легендарният учен е изобретил нещо много по-ужасяващо – лед-9 – малък леден кристал, способен да превърне цялата вода на света в лед.
Сега всяко от трите му деца притежава по едно смъртоносно термосче с веществото и всеки от тях държи съдбата на човечеството в ръцете си. Разгръщайки историята, Вонегът умело вплита в нея и ключови пасажи за религията, която нарича бокононизъм – основана изцяло върху лъжи.
Подобно на повечето произведения на автора, иронията, черният хумор и пародията са широко застъпени и в „Котешка люлка“. Много от повтарящите се теми на Вонегът се появяват и в романа, като въпросите за свободната воля и връзката на човека с технологията. А основната сюжетна линия изследва особено концентрирано заплахата от ядрено унищожение по време на Студената война.
Участието на автора във Втората световна война оставя траен белег в съзнанието му и в цялостното му творчество. Острото негодувание на писателя към функционирането на човешкото общество се проявява във всеки ред на безкомпромисната му сатира.
Предизвикателното оголване на неудобни истини провокира някои остри реакции в обществото спрямо книгата. През 70-те тя е забранена в няколко училища в САЩ без официална причина, като е определена за „напълно болна“.
Прочетете още:
Кърт Вонегът: Любовта е там, където я срещнеш, глупаво е да я търсиш
