Нина Александрова
От януари 2013 година стар руски круизен кораб плава изоставен в международни води. „Любов Орлова“ започва самотното си пътешествие във водите на Северния Атлантик, когато теглен на буксир се откъсва и буря го отнася в открити води.
Корабът, който носи името на знаменита съветска актриса от 30-те и 40-те години на миналия век, е построен в Хърватия, тогава част от бивша Югославия, през 1976 година. През 1999 година корабът е обновен и продаден на американска круизна компания. През 2010 година е арестуван в Нюфаундленд, Канада за дългове към екипажа на стойност около $350 000.
В Канада корабът престоява две години. През това време е изведен от експлоатация – състоянието му постоянно се влошава. Съдът е купен от нов собственик, чиито планове са да го откара за нарязване. След като потегля от пристанището в Сейнт Джонс на буксир на 24 януари 2013 г., корабът попада на буря, въжето се откъсва и „Любов Орлова“ започва да „блуждае“ по течението. Заради риска от изтичане на гориво, канадските власти пращат 175-тонен кораб, който да „залови“ отново призрачния съд.
На 1 февруари „Любов Орлова“ отново е закачена на буксир, но след шест дни той пак се откъсва и продължава свободния си дрейф. Известно време корабът е в неизвестност, но американски разузнавателни сателити го откриват отдалечен на 2400 км от канадския бряг край Северна Ирландия. Тогава станало ясно, че корабът отдавна е извън канадска юрисдикция и властите се отказват да го приберат, тъй като смятат, че отговорност за съдбата на кораба носи само и единствено неговият собственик.
В началото на март 2013 г. ирландски медии тръбят, че от кораба е подаден сигнал за помощ. Причината е задействането на аварийната система за определяне на местонахождението или т. нар. „радиофар“, която се задейства автоматично при определени условия.
Последните данни за него са от януари 2014 година, когато корабът се насочил към бреговете на Великобритания. Тогава британски медии пишат, че корабът се обитава от „пълчища гладни плъхове“. Към днешна дата се смята, че той е потънал или се е разбил в скали.
Живот във виртуалното пространство
Както често се случва в подобни случаи, легендата за кораба-призрак бързо се вкоренява във виртуалното пространство. Появява се блог „Къде е Любов Орлова“.
„Разбрах за този кораб в интернет. Съпругата ми и аз започнахме да обсъждаме как би било възможно да намерим плаващ кораб. Разбира се, нямахме пари да търсим. Скъпа техника – дронове или сателити – също“, разказва Стеф. И допълва: „Тогава ми хрумна идеята да създам блог, където да се събира цялата информация за този кораб“.
Той вижда блога си като един вид експеримент, който може да демонстрира силата на интернет като мощен синтезатор и колектор на информация.
„Разбира се, има крайбрежни служби, но има и огромна армия от хора, които отиват на море на частни кораби. Корабът-призрак може да им хване окото“, смята авторът на любителската търсачка.
Благодарение на Стеф, бившите пътници на круизните кораби и дори капитан Рикардо Феро, чийто кораб тегли „Любов Орлова“ от канадското пристанище Сейнт Джонс, започна да пише в блога. Рикардо Феро вярва, че плаващият кораб може да бъде намерен и той има планове в това отношение.
В допълнение към този блог, акаунтът на Любов Орлова се появи в Twitter, както и страница със същото име във Facebook. Така легендата за „Любов Орлова“ продължава да живее.
