Нина Александрова
Константинос Кавафис идва на този свят през 1863 г. в Александрия, Египет. Ранната смърт на бащата през 1870 г. принуждава семейството да се премести в Ливърпул, а после в Лондон. По време на петгодишния престой в Англия малкият Константинос тръгва на училище и така английският става негов втори роден език. След кратък престой в Александрия, веднага след английските бомбардировки на града и превръщането на Египет в британска колония (1882), семейството е принудено да се премести в османската столица Константинопол, където е родната къща на майката. Това пътуване дава повод на малкия Константинос да опита за първи път перото си – под формата на дневник на английски език със заглавие „Constantinopoliad – an epic“.
В края на 1885 г. британските власти разрешават на чужденците да се завърнат и така Кавафис отново се озовава в родния си град. През 1892 г. го назначават на постоянна работа в Службата по напояването, където работи трийсет години. От 1908 г. до смъртта си живее сам в апартамента си на прочутата александрийска улица „Лепсиус“ 10, днес „Кавафис“. Апартаментът му на втория етаж с времето се превръща в място за срещи на интелектуалците от Александрия. Необичайната му издателска тактика, странностите на неговия характер и нетрадиционната му сексуална ориентация, сериозните му конфликти с известни поети и писатели му създават противоречива репутация. Критиката се отнася нееднозначно и невинаги добронамерено към поезията на Кавафис – особеният му поетичен стил, тежкият му характер и усамотеният му начин на живот в апартамент без електричество и телефон, откритите му връзки с младежи силно го отличават от общоприетите норми и нрави. Въпреки това поезията му постепенно става все по-известна в Египет и Гърция.
До края на живота си той помества стихотворенията и прозаичните си творби почти изключително във вестници и списания. Тази необичайна „издателска“ практика на Кавафис и новаторската му поезия правят творбите му редки и търсени. Те се превръщат в класика и остават винаги актуални с вечните теми за любовта и смъртта, за насилието и опиянението от властта, за политическия опортюнизъм и сервилността, за опроверганите идеали. С това той е признат от целия свят за един от великите поети на ХХ век.
Наскоро на българския пазар излезе и първият нецензуриран превод на скандалната интимна лирика на Кавафис, предизвикала немалко полемики – „Стихотворения“. Поетът е непосредствен и драстичен, далеч от опростяването на новогръцкия „димотикѝ“. Той изковава единствения по рода си кавафисов език, включващ в себе си много старогръцки форми от елинистическия период. Стихосложението е най-разнообразно: Кавафис рядко римува, често използва петнайсетосричен ямб и дори пише стихотворенията си в две колони.
Използването на историческия фон от епохата на постепенния политически и културен упадък на класическа Елада след смъртта на Александър Велики през цялата елинистическа и римска епоха, а по-рядко и на Византия, позволява на Кавафис да създаде неповторима поезия, изпълнена с ирония, скептицизъм и носталгия, плътно наситена с паралели със съвремието и пропита с нескрит нетрадиционен еротизъм.
Публикуваме на вашето внимание едно от стихотворенията му:
СТАРЕЦ
Сам в дъното на шумното гъмжащо кафене
седи един старик с черти болнави
и само вестникът компания му прави.
Проклета старост, всичко му отне;
как малко вкусил е от твойто изобилие,
живот – когато хубав, речовит и силен бил е.
Да, остарял е, сам го вижда вече!
И все пак времето, когато беше млад,
изглежда вчера… Как изтече, как изтече…
Подлецът Разум! Гледай как добре ме
измами – старецът си мисли с яд, –
как лъжеше ме: – Утре. Утре. Имаш време!
Възторзи, пориви, тъй бързо обуздани,
и радости… Ах, всичко е лъжа!
И как животът се глуми със старостта ни!
…Главата му от мисли натежа,
замая се от спомени… И ето –
той спи на масата, забравен в кафенето.
[1897]
