Нина Александрова
Компромисът не може да върне нищо, което си отива. Думите са на българския рицар на любовта Добромир Банев, който днес навършва 55 години. Поетът, в чиито стихове се припознават мнозина, е роден в Ловеч. Макар да завършва право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, до такава степен е отдаден на поезията, че почитателите му изкупуват като топъл хляб всяка негова книга. Творческата му биография включва много издадени книги с поезия и проза, както и текстове за песни. Най-новата му творба „Всички дни ще се казват неделя“ имаше официална премиера в София преди два месеца и в момента е една от най-продаваните в българските книжарници.
Това не е случайно, защото Добромир Банев е един от най-позитивните хора сред творците – винаги усмихнат и с отдаденост към всеки човек, история и болка. Той вярва, че хората не могат да съществуваме без любов, тя е основната движеща сила на всичко. „Изумително е колко млади хора четат любовна поезия във време, когато всевъзможни устройства в голяма степен определят живота ни. Животът сам по себе си е поезия, само по себе си е любов, затова поезията винаги ще предизвиква усмивки и аплодисменти“, вярва творецът.
Добромир Банев казва, че едни живеят, други съществуват, а това, което ни отличава един от друг, е изборът – всеки избира колко жив иска да бъде.
„Не бива да бъдем завистливи и злобни. Хората не разбират, че именно злобата и завистта са причина за неуспеха, за нещастието, за леността, на която се обричат сами. Не бива да бъдем лоши един към друг, защото по природа ние всички до един сме свързани. Не бива да таим чувствата си към някого, те са за споделяне. Не бива да се страхуваме – най-вече от себе си и от това как другите ще ни приемат“, от години е верую на Банев.
„Любовта изключва високомерието. Тя е в непрекъснат скандал с егото на другия, защото не търпи ограничения“ – гласят други негови мъдри думи. Затова компромисът не може да върне нищо, което си отива – винаги е казвал поетът.
Представяме ви няколко негови избрани стихотворения:
„Не повярвахме в никаква тайна.
Осъзнахме отдавна, че с дните
на света няма нищо случайно
и че всичко е вече открито.Няма нужда от хиляди думи
за любови и дълги раздели…
Ако още веднъж се целунем,
всички дни ще се казват
неделя“.
***
„Обичам, както никога преди.
Как бързо остаряхме, сам не зная…
Животът е така непредвидим –
възторжен миг в сърцето на безкрая.Дочувам думи, казани след мен.
Празнувам детството, сънувам радост.
За всеки има път определен.
Какво не бих сменил за още младост!Не се приема кротко старостта.
Обичаме, разлюбваме, копнеем…
Аз още съм дете на любовта –
живея и умирам бавно.
С нея“.***
„Те са влюбени, още зелени,
не познават уюта отсреща.
Нямат точна представа за време
и вечерят щастливо на свещи.
В тази своя младежка невинност
съществуват спокойно и леко.
Любовта им е важна причина
занапред да си бъдем утеха.
Невъзможното не съществува.
Споделеното е сладко нещо –
аз пред целия свят те целувам.
Младостта
ръкопляска отсреща“.
