Нина Александрова
Преди 175 години, на 29 март, Ниагарският водопад…спира да тече за около 40 часа. По това време той вече е туристическа атракция. Каква е причината за случилото се и как реагират хората? За броени часове настъпва огромна паника. А резултатът е: коритото на реката пресъхва, рибите умират, костенурките започват да щъкат наоколо, а хората – да кръстосват дъното и да събират оръжия и томахавки, за да ги превърнат в сувенири. Малко по-късно хиляди се стичат в църквите на специални служби. Молят се водопадът да стане както преди. Някои стигат дотам, че искат опрощение на греховете си, убедени са, че наближава Денят на страшния съд.
Обяснението е следното: мощен югозападен вихър избутва огромни късове от замръзнала езерна вода в северозападния край на езерото Ери. По този начин блокира извода от вода към река Ниагара. През нощта на 31 март срещу 1 април водопадът потича отново.
За да си представим мащаба на трагедията на хората, която се разиграва в главите им на 29 март 1848 година, трябва да знаем фактите. Река Ниагара, както и целият басейн на Големите езера, от който реката е неразделна част, е наследство от последната ледникова епоха. Разположен на международната граница между Канада и Съединените щати и както в провинция Онтарио, така и в щата Ню Йорк, Ниагарският водопад привлича около 12 милиона туристи всяка година. Любопитен факт е, че една пета от цялата прясна вода в света се намира в четирите горни големи езера – Мичиган, Хюрон, Горно и Ери. Целият отток се влива в река Ниагара и в крайна сметка се излива във водопада.
Водопадът е открит е през 1678 г. Първоначално се намира близо до днешния Люистън, но ерозията на кората води до изместването на водопада с няколко километра на юг. Въпреки че през последното столетие ерозията и рецесията са забавени с инженерни мероприятия, експертите смятат, че водопадът ще се измести достатъчно, за да пресуши по-голямата част от езерото Ери, чието дъно е по-високо от дъното на водопада. Те се опитват да намалят скоростта на ерозията, за да забавят процеса.
