Нина Александрова
Древните българи са били добри астрономи и са имали изключително точен календар, който разделя годината на 52 седмици + 1 ден – денят на зимното слънцестоене Еднажден. Ето защо в апокрифния ръкопис на Ина Ясипова „Зодиакът на старите българи“ всяка една седмица отговаря на една от 52-те зодии и носи знака на определено животно, дърво, камък или цвете. А всеки един знак носи знанието за българските съдби – предопределените качества и черти на всеки човек в зависимост от датата му на раждане.
Всяка зодия е съпътствана от специална билка с особено благотворно действие върху хората, родени под съответния знак, както и специално свещено място по българските земи, от което те черпят енергия и вдъхновение.
Вдъхновена от летоброенето, вярванията и законите на старите българи, Ина Ясипова приканва читателите да живеят в хармония с природата около нас – точно както предците ни са го правили. Да потърсят корените си и да намерят онези богатства, които не могат да се измерят с пари. Богатствата на българския дух.
Тя събира сведения от най-закътаните крайчета на родината, пътува из опустели къщи, горски пътеки и забравени от света селца – и някъде там тя намира истинската България. Такава, каквато малко хора познават. Писателката, която от дълги години живее в Австралия, но изцяло се посвещава на българското и родното, развежда читателите из зодиака на древните ни предци, който значително се различава от традиционната астрология. Вместо да търсят отговори в подредбата на планетите, старите българи са се обръщали към природата около нас и са вярвали, че съдбата на всеки човек е предопределена от нея.
Ето какво разказва Ина за пътя, който е извървяла, за да се появи книгата й:
„Преди няколко години, когато съдбата ме върна в България след дълго отсъствие, не предполагах какво ще открия.
Животът ми се стече така, че напуснах родината си съвсем млада, още не бях навършила 21. Живях дълго в Австралия и въпреки че там имах уреден и спокоен живот, усещах, че нещо ми липсва. Не се чувствах цяла.
Завърнах се в България със свито сърце. Какво щях да заваря там? Родителите ми бяха починали, приятелите ми от детството се бяха пръснали по света. Мислех си, че никой не ме чака.
Оказа се, че съм се лъгала. Тук ме чакаха тайни, които преобразиха живота ми.
България е изумителна страна. Не заради природата си – на много места по света природата е красива. Не заради историята си – има страни с по-древна история от нашата.
България плени сърцето ми със своя дух, с традициите си, със запазените стародавни обреди и ритуали, с песните и приказките, с народната вяра.
В детството си не обръщах внимание на тези неща. Приемах ги за нещо естествено. Но когато се върнах от Австралия, срещнах хора, които ме научиха да се вглеждам в знаците, които са ни оставили предците ни. Да потърся корените си и да намеря онези богатства, които не могат да се измерят с пари. Богатствата на българския дух.
Тръгнах да пътувам по забравените пътеки на родината, по опустелите селца, превзети от тръни и шубраци, и навсякъде откривах частици от моята България. Такава, каквато никога не съм я познавала.
Съдбовна за мен се оказа срещата с Учителя М. Т. – един голям българин, който гаснеше сам в една изоставена родопска махала. Светла му памет! Оказа се, че той е пазител на знанията на старите българи за миналото, настоящето и бъдещето.
Свикнали сме да мислим, че България е била основана през 681 година. Така ни учат в училище. Но истината е, че тогава нашата държава просто е била призната от Византия по силата на един договор, който византийският император Константин IV Погонат сключва с българите, предвождани от кан Аспарух.
Всъщност историята на нашия народ започва от 620 година преди Христа. Българите са дошли някъде от изток, вероятно от Кавказките планини.
Учителят ме посвети в тяхното летоброене. Българите са били добри астрономи и имали удивително точен календар. Този календар разделя годината на 52 седмици + 1 ден – денят на зимното слънцестоене Еднажден. Този ден слага началото на всяка година в българския календар. Това всъщност е началото на всеки цикъл, в който природата се възражда отново.
Всяка от тези 52 седмици носи знака на животно, дърво, камък или цвете. Хората, родени през тези седмици, носят съдбата, предопределена от съответното животно, дърво, камък или цвете.
Българският век бил от 52 години. Всяка от тези години също е под знака на животно, дърво, камък или цвете. В края на книгата има списък под кой знак са годините от 1929 до 2032. Старите българи вярвали, че на всеки един 52-годишен цикъл съдбата на народа ни се променя. И че нашият народ ще изживее 52 цикъла по 52 години. След което ще изчезне.
Първата година от българското летоброене е била 620 година преди Христа. 52 цикъла по 52 години правят 2704 години. Това означава, че през 2084 година нашият народ ще изчезне.
Българското летоброене удивително съвпада с важни за нашия народ исторически събития. Началото на всеки български 52-годишен век е съпътствано от големи промени. Държавата ни е основана през 681 година – първата година от двайсет и шестия български век. Априлското въстание, което полага основите на освобождението ни от турско робство, избухва през последната година от 49-ия български век – 1876 година. В последната година на 48-ия български век пък Петър Берон написва своя „Рибен буквар“, който отваря очите на жадните за познание българчета.
Две са били свещените числа на старите българи – 7 и 52. Цялата им система на изчисляване на света и гадаене била основана върху тези две числа“.
