Божидара Живкова
Всички сме чували за черните дупки. Те са тъмна загадка на дълбокия космос. Това са места, в които гравитацията е толкова силна, заради огромното количество материя, че нищо не може да избяга от тяхното привличане – планети, звезди и дори електромагнитно излъчване като светлината…
Черните дупки не могат да се видят. Те са невидими, изглеждат черни на фона на пространството. Учените знаят за съществуването им благодарение на специални телескопи, които използват, за да наблюдават поведението на звездите и газа около тях.
Има ли различни видове черни дупки?
Има няколко вида черни дупки. Най-малките са незначителни като само един атом, но са с маса на голяма планина. Има и „звездни“ черни дупки, които са много по-големи и се образуват, когато центърът на много големи звезди умре и се срине в себе си. Най-големите черни дупки се наричат „свръхмасивни“, тъй като масата им е повече от милион от нашето слънце. Те се намират в центъра на галактиките. Млечният път изглежда като спирала, въртяща се около централно ядро, и има причина за това.
Нашата галактика, като всяка друга галактика, обикаля около свръхмасивна черна дупка, като спиралата изглежда по-стегната в центъра поради по-високото гравитационно привличане, което тези звезди изпитват спрямо звезди на далечно разстояние.
Какво се случва ако човек влезе в черна дупка?
Легендарният учен Алберт Айнщайн установява, че гравитацията, ако е достатъчно силна, може да изкриви пространството и времето, каквито ги познаваме, и да ги накара да се извият. Следователно, ако даден обект е достатъчно плътен, той може буквално да се извие в себе си и да придобие дупка в тъканта на пространството. Колкото по-дълбоко влизате в дупката, толкова по-изкривена става тя, докато стигнете до „сингулярността“ – точката, в която изкривяването на пространството и времето става безкрайно. Пространството и времето като понятия стават безмислени и законите на физиката вече не се прилагат. Така че ако някой попадне в черна дупка, реалността един вид ще се …. разцепи.
Теориите на Хокинс и Айнщайн
Има няколко теоретични възможности и какво ще се случи зависи от вашата гледна точка – вие или сте този, който пада, или сте зрител. И двете гледни точки биха били различни, но и двете са научно правилни и се случват едновременно.
Ако вие сте този, който пада, всичко започва с „хоризонта на събитията“. Това е теоретичният ръб на черна дупка, където гравитационната ѝ сила противодейства на усилието на светлината да избяга от нея. След като преминете хоризонта на събитията, няма да излезете. Тук има две възможности: да паднете отвъд хоризонта на събитията напълно невредим или да попаднете в обгорена сянка от космическа пепел от радиацията на Хокинг.
Топлинната радиация се излъчва от черни дупки на хоризонта на събитията поради квантови ефекти и е кръстена на известния физик Стивън Хокинг, който правилно е предсказал съществуването ѝ.
Теория на относителността
Според общата теория на относителността на Айнщайн ако първата възможност би се случила – ще преплувате тихо покрай хоризонта на събитията, без дори да се ударите или изгорите. Това е така, защото технически сте в свободно падане, при което не чувствате гравитация, и изживявате остатъка от живота си съвсем спокойно – докато не приближите до сингулярността, където гравитацията става забележимо по-силна и вашите молекули просто ще започнат да се разкъсват.
Ако някой наблюдава този процес, той няма да може да види как преминавате през хоризонта на събитията, тъй като след като го преминете, светлината, която отразявате, вече не може да избяга от него. Това, което те биха видели на теория, е че падате все по-бавно към хоризонта на събитията и ставате червени. Колкото повече се приближавате, светлината ще се огъва към инфрачервения край на електромагнитния спектър и толкова по-трудно е да избяга от гравитацията на черната дупка.
Това, което трябва да се случи, за да не се нарушат законите на физиката, е да останете от външната страна на черната дупка.
Прочетете още:
