Нина Александрова
Населението на планетата вече надхвърля осем милиарда. Справка за точния брой има на сайта worldometers.info, който следи броя на хората на земята в реално време. „8 милиарда души на планетата е повод да отпразнуваме нашето многообразие, да признаем нашата обща човечност и да се поздравим с напредъка в здравеопазването, който удължи продължителността на живота и драстично намали майчината и детската смъртност“, коментира генералният секретар на ООН Антонио Гутериш.
Какво ни чака до 2100 г.
В прогнозата на Департамента по икономически и социални въпроси на ООН се казва, че населението на света нараства с най-бавния си темп от 1950 г. насам. През 2030 г. то ще достигне 8,5 млрд. души, а през 2050 г. – 9,7 млрд. души, като през 2080 ще достигне максимална стойност от около 10,4 млрд. души, след което ще се задържи на това ниво до 2100 г.
Въпреки че в няколко развиващи се страни се наблюдава нетен спад на раждаемостта, повече от половината от прогнозираното увеличение на световното население през следващите десетилетия ще бъде съсредоточено в осем страни: Демократична република Конго, Египет, Етиопия, Индия, Нигерия, Пакистан, Филипините и Танзания.
От XIX в. нататък населението започва да се увеличава до голяма степен благодарение на развитието на съвременната медицина и индустриализацията на селското стопанство, които увеличават световните доставки на храна. От 1800 г. насам населението на света е скочило осем пъти – от около един милиард на осем милиарда души.
Разработването на ваксини е от ключово значение, като особено важна е ваксината срещу дребна шарка, която помага за унищожаването на един от най-големите убийци в историята.
Прекомерно потребление на ресурси от най-богатите
Нарастването на населението също така увеличава въздействието на икономическото развитие върху околната среда. И докато някои се тревожат, че осем милиарда души са твърде много за планетата Земя, повечето експерти твърдят, че по-големият проблем е прекомерното потребление на ресурси от най-богатите хора.
Джоел Коен от Лабораторията за популации към Университета Рокфелер обръща внимание, че въпросът колко хора може да издържа Земята има две страни: природни ограничения и човешки избор. Нашият избор води до това, че хората консумират много повече биологични ресурси, като гори и земя, отколкото планетата може да възстанови всяка година. Прекомерното потребление на изкопаеми горива например води до повече емисии на въглероден диоксид, които са причина за глобалното затопляне.
„Ние сме глупави. Липсва ни далновидност. Ние сме алчни. Не използваме информацията, с която разполагаме. Именно в това се крият изборът и проблемите“, казва Коен. Той обаче отхвърля идеята, че хората са проклятие за планетата, като казва, че на хората трябва да се даде по-добър избор.
Рисковете на забавения растеж
Китай десетилетия наред се мъчи да овладее своя прираст с прословутата политика на едното дете, която в най-строг вариант действаше от 1980 до 2015 г. Очаква се обаче населението на страната да започне да намалява. Във времена на ограничени ресурси, екстремен климат и какви ли не други проблеми това намаление би следвало да е повод за облекчение. Но не е така. Със забавянето на раждаемостта делът на възрастното население ще започне още по-главоломно да расте. Сега китайците над 65-годишна възраст са около 13% от населението на страната, но делът им ще се увеличава драстично през следващите години. Намаляващата работна сила означава това, което се случва у нас – все повече хора над трудоспособна възраст ще тежат на все по-малкото работещи.
Мястото на Европа
През 2020 и 2021 г. населението на Европа намаляваше, като главният фактор за това беше пандемията. Населението на 27-те държави членки падна от 447 млн. на 1 януари 2021 г. на 446,8 млн. на 1 януари 2022 г. Единствената друга година, в която е регистрирано намаление на населението от 60-те години насам е 2011 г. Прирастът на Стария континент до голяма степен зависи от външната миграция, като миналата година тя е 1,06 млн. души при 800 000 през 2020 г. Вижда се обаче, че това не стига да се неутрализира ефектът на ниската раждаемост.
На този фон над 20 процента от населението си до средата на този век се очаква да загубят България, Латвия, Литва, Сърбия и Украйна. Междувременно, миграцията се очертава като основният двигател за растежа на населението в страните с високи доходи.
Всичко това ни връща отново към основния извод – съдбата на човечеството не може да бъде изразена с цифри. Защото освен броя на хората, е важен и броят на възможностите, които им се предоставят, и пречките, които стоят пред тях, за да достигне индивидът пълния си потенциал. Обществата трябва да инвестират в хората, икономиката да работи за хората, а не за малцина избрани, ресурсите да се използват справедливо, защото хората не са проблемът, а решението и всеки човек заслужава достоен живот, гарантирани права и възможност за избор.
