Йордан Марков пред Oshte.bg: Музиката възпитава и ни прави по-добри

Йордан Марков е български поп певец. Роден е в Силистра, където завършва средното си образование. Именно там той се научава да свири на пиано и китара и се заражда любовта му към музиката. Започва да пее на 5 годишна възраст, когато родителите му го записват в школата по изкуства в родния му град. След това участва в различни музикални конкурси и печели редица награди, сред които и големи международни награди. Три години поред е носител на наградата на публиката на конкурса „Пирин фолк Сандански“. Наричан е „вторият Веселин Маринов“ заради шлагерното звучене на песните си. Той разказа пред Oshte.bg за пътя към голямата сцена и трудностите, през които е минал.

Как се роди любовта към музиката? Кога разбра, че това е твоят път?

Моят интерес се появи в ранна детска възраст. Тогава на пиадестала все още беше българската музика и концертните изяви. Нямахме технологиите, които младите хора имат днес, да слушаме всякаква музика и по всяко време. Нашият град е имал щастието да бъде посещаван от големите изпълнители като Георги Христов, Силвия Кацарова, Веселин Маринов и много други български изпълнители. Аз посещавах тези концерти и всеки път нях все по-впечатлен. И така започнах да мечтая за голямата сцена.

Кой беше твоят любим изпълнител като дете?

За никого не е тайна, че съм повлиян от творчеството на Веселин Маринов. Всяка година той идваше с нов албум, с нови песни и с ново голямо шоу. Винаги с нова техника и по-голям балет, нови тоалети. Това много ме впечатляваше и ме караше да мечтая някой ден да искам да бъда и аз на голямата сцена и да имам такъв голям екип зад гърба си, който да се грижи за мен и да обикаляме из цялата страна. Към днешна дата мога да кажа, че имам една сбъдната мечта. Искам да подчертая, че зад нея стоят много труд и усилия.

 

Кое е най-трудното решение, свързано с кариерата ти, което си взимал?

През 2012 г. участвах в един конкурс „Шанс“ в Русия и имах щастието да бъда харесан от ректора на Московската държавна консерватория и да получа покана да продължа своето висше образование там. След дълго обмисляне на тази голяма възможност, реших да остана в България. Винаги съм искал да живея в България и да пея на български език, колкото и да е трудно. Аз вярвам, че във всяка една сфера има трудности и човек трябва да се научи да ги преодолява. Те ни каляват.

Останах в България и завърших образованието си тук. След това участвах в конкурси за нова авторска музика, на които срещнах едни от най-големите атори, композитори, поети и аранжори в България, като Тончо Русев, Евтим Евтимов, Ваньо Вълчев, Александър Петров, Светослав Лобошки, Мариета Ангелова и много други колоси в българската музика, които протегнаха ръка към мен и направихме много хубави песни, с които участвахме в големите български конкурси. Започнах да печеля награди и това ми показа, че съм на прав път и че не трябва да се отказвам.

Кога излезе твоят първи албум?

През 2016 г. излезе моят първи албум „Живот на кръстопът“. Следващата година започнахме да го представяме на турне с голямо техническо обезпечаване, с балет, с голямо аудио визуално шоу. Успяхме да направим няколко концерта. Всяка година оттогава правим тематично концертно турне. През 2018 г. то се казваше „Любов и приятелство“ и направихме 18 концерта в страната. Тогава дойдоха още много нови песни и през 2019 г. излезе моят втори албум „Силата на любовта“. Започнахме да го представяме и него на турне, но след това дойде пандемията и всичко спря изведнъж. Имахме намерението през 2020 г. да направим турне с ансамбъл „Чинари“. Успяхме да направим само няколко концерта през летните месеци, но организацията в тези условия беше наистина много трудна.

Подготвяш ли нов албум?

През пролетта се очаква да излезе моят трети албум. Не искам да казвам срокове, но се надявам всичко да се случи по план. Много хора стоят зад тези проекти и понякога е трудно да се спазят определени срокове. По-голямата част от албума е подготвена. Останаха още няколко песни, които трябва да се запишат.

Ти си организатор и на конкурс за млади таланти в родния ти град Силистра „Дунавски звезди“?. Разкажи ни повече за него.

Тази година конкурсът ще се проведе за пета поредна година. Въпреки трудностите около пандемията, успяхме да провеждаме конкурса всяка година. Още от самото начало той придоби широка популярност и съм щастлив, че толкова млади таланти взимат участие в него. Много хора и партньори подкрепят младите таланти на България. Аз знам колко е трудно в началото и затова реших да им подам ръка и да бъда полезен с каквото мога.

Конкурсът се провежда на две сцени – на площада в Силистра и в театъра в града. Стремим се да предоставяме всяка година все по-големи материални, финансови и стимулиращи награди, които да ги насърчават да продължат да се развиват, без значение колко е трудно. Журито всяка година е различно и се състои от големи поети и изпълнители. Оценките се дават на момента след изпълнението и се качват на сайта на конкурса. Всеки участник може да следи мястото си в класацията.

Искам да подчертая, че най-важно е участието в тези конкурси и приятелствата, които се раждат там, не толкова наградите. Обменът на опит и знания е безценен.

Коя е най-ценната награда, която си получавал в своята кариера?

Всяка една награда, която съм получавал, ме е научила на нещо и ме е изградила като изпълнител. Всички награди са ценни, но може би много ценна за мен бе наградата на конкурса „Шанс“ и възможността да уча в Русия. Вероятно никога няма да разбера какво съм изпуснал и дали съм взел правилното решение, но не можеш да върнеш времето назад. Продължаваме с усмивка напред и винаги трябва да посрещаме с усмивка предизвикателствата, които ни поднася животът.

Откъде черпиш вдъхновение за песните си? Как се ражда една твоя песен?

Всяка една песен, която съм изпял, е преживяна и минала през мен. Повечето ми песни са създадени по реални истории от моя живот. Много е хубаво, че авторите с които работя ме познават толкова добре, че когато се обадя, те вече знаят какво искам. Щастлив съм, че те се довериха на едно младо момче от малкия град и ми подадоха ръка, когато имах най-голяма нужда.

Какво още мечтаеш да постигнеш?

Всичко онова, за което съм мечтал като дете, го имам, благодарение на труда и безсънните нощи. Пожелавам си да съм здрав. Когато сме здрави, можем да постигаме всичко. Надявам се да имам възможността да стигна до повече хора с музиката си и тя да ги прави по-добри. Музиката наистина възпитава и ни прави по-добри. Пожелавам на читателите на Oshte.bg да бъдат здрави и да вярват, че каквото и да дойде в живота им, най-доброто тепърва предстои!