Нина Александрова
Бразилия е страна не само с колосални географски размери, но културните и етническите й мащаби също са епични. Итамар Виейра Жуниор е роден в Салвадор, щата Баия и действието във втория му роман „Да спасиш огъня“, номинаран за „Букър“ и издаден от „Лемур“ на българския пазар, се развива в североизточната част на Бразилия, във вътрешността на Баия.
По образование Итамар е географ и защитава докторат по етническо-африкански изследвания. В „Да спасиш огъня“ той ни показва как призраците от миналото на едно семейство се сливат със сенките на цял народ. Мойзес израства в обкръжението на земеделци, грънчари и рибари в бразилския Североизток, край бреговете на река Парагуасу. Останал без майка, той е отгледан от сестра си Лузия, която го възпитава строго в стремежа си да му осигури образование и бъдеще. Тя работи като перачка в местния манастир и непрестанно се бори с тесногръдието на общността, забравила миналото и корените си. Надеждата, че един ден всички членове на семейството й, заминали от селото в търсене на по-добър живот, ще бъдат отново заедно, не я напуска. Но когато години по-късно преломни събития най-сетне ги събират, изниква въпросът могат ли да бъдат загърбени и простени дълго пазените тайни?
Първият роман на бразилския писател „Торто арадо“ получава редица награди, сред които LeYa, Jabuti, Oceanos, Prix Montluc. Книгата е номинирана за Dublin Literary Award 2024 и е включен в краткия списък за наградите Oxford-Weidenfeld 2024 и International Booker 2024. С „Торто арадо“ Итамар хвърля светлина върху съдбата, бита, религията и труда на общностите киломбо в Североизточна Бразилия, създадени от избягали от плантациите роби след забраната за робство през 1888 година. Неговата творба е ключова за разбиране на робството в Бразилия и пагубните последствия от него.
Сюжетната линия следва Бибиана и Белонизия – дъщери на работници в имение в сърцето на Баия, Североизточна Бразилия. За техните родители забраната на робството не е нищо повече от дата в календара. Животът на сестрите се променя завинаги, след като решават да отворят тайнствен куфар, скрит под леглото на баба им – малка дързост с огромни последствия. Двете момичета се сблъскват с подчинението и безправието, които битуват и до днес в Бразилия. В историята са вплетени семейни тайни, религиозни обреди и вярвания, картини от пищната бразилска природа и изнурителния земеделски труд.
„Торто арадо“ разказва истории за живота, смъртта, борбата и изкуплението и е достоен наследник на най-добрите разказвачески традиции, вдъхновени от баиянската земя и нейните хора. В превод от португалски заглавието означава изкривен плуг и е метафора на осакатения език, който вече не може да оре чрез словото на човешкия глас, лишен от думи, на човека, който все още съществува и е способен да полага труд, но е лишен от права. За автора Итамар Виейра Жуниор списание Rolling Stone Brasil отбелязва, че не разглежда робството като нещо отминало, защото не е.
