Нина Александрова
Много хора искат да обиколят света. Малцина, които тръгват, успяват. Томас Турчич го постига в рамките на 7 години. На 21 май 2022 година записва рекорд, а кучето му Савана става първото, обиколило света. Двамата навъртат хиляди километри. „Пътешествието ни беше сюрреалистично, а когато приключи, не можах да го осъзная, без значение че много пъти си бях представял този момент през тези 7 години“, разказва Том, който е родом от Ню Джърси. И веднага добавя, че е изпитал огромно облекчение: „Това, което изживях през последните 15 години, вече е зад гърба ми – невероятно!“
Началото
Всичко започва през 2006 година, когато Том губи приятелката си Ан Мари – тя умира при инцидент с джет на 16 г. „Тогава погледнах на света с други очи, защото тя беше много добър човек, а вече я нямаше. Почувствах нужда да направя нещо, докато не дойде и моят ред. Имах нужда от смисъл, защото смъртта може да настъпи по всяко време и да сложи край на всяка възможност“, не крие Турчич.
Има нужда и да надскочи себе си – по онова време се смята за твърде плах, а смъртта го ужасява. Въпреки че има уреден живот, прекрасни родители, добри приятели и училище, през нощта се буди и тича в спалнята на родителите си, за да провери дали са живи: „Бях изгубил усет към собствено си тяло, затварях очи, запушвах уши, за да не чувствам нищо, исках да усетя смъртта, за да не мисля за нея, но продължавах да мисля, значи – бях жив“.
Днес често го сравняват с Форест Гъмп – герой на Том Ханкс от едноименния филм от 90-те години на миналия век, който тръгва да пътува, инспириран от желанията си да постигне свобода и да изживее приключения. Самият Турчич гледа многократно кинолентата от 1989 година „Обществото на мъртвите поети“ в търсене на отговор на въпроса: Как да направя живота си невероятен?
Камъчето, което обръща колата, както казваме у нас е…целувка с момиче след 3 поредни, изпълнени с напрежение и нерви, срещи: „Сякаш вселената се роди в главата ми и най-накрая осъзнах, че действията ни наистина могат да повлияят на живота“. И тогава, след като прочита за Стивън Нюман – човекът, обиколил света за първи път и вписан в Рекордите на Гинес, както и за Карл Бушби, който обикаля планетата пеша от 1998 година, се решава на същото предизвикателство. „Струваше ми се, че това е перфектният начин да разбера света“, признава Том. Той не просто иска да отиде до Париж и Мачу Пикчу, а да разплете енигмата как живеят хората ден след ден, какви са, как са устроени страните им, да види не една или 10 държави, а целия свят – в неговата сложност и мащабност.
След като решава да го направи, започва да мисли как точно ще го осъществи и да търси спонсори. Това продължава с години. Докато е в колежа, където завършва психология и философия, работи – инсталира соларни панели, сервитьор е, обработва данни в застрахователна компания, и спестява, а след като се дипломира, се връща да живее в дома на родителите си, така отпадат немалко разходи. Том изчислява, че със спестените пари ще може да изкара първите две години по пътя, а малко преди да замине, собственик на местната компания Philadelphia Sign решава да финансира пътуването му. „Той познаваше Ан Мари и семейството й и бе решил да ме подкрепи, както може“, спомня си Турчич.
Така след 9 години на размисъл за обиколката на света, Томас е готов да тръгне. Това се случва на 2 април 2015 година, малко преди да навърши 26 г. Багажът му се състои от количка, подобна на бебешката – с туристическа екипировка, спален чувал, лаптоп, DSLR камера и щайга, в която съхранява храната си. Тръгва с надеждите да срещне по пътя колкото се може по-малко бюрократични неприятности и да посети всеки континент. Родителите му го насърчават през цялото време, макар че майка му много се притеснява. За да е поне малко спокойна, той се обажда у дома всяка неделя.
И хубави, и лоши неща
Пътуването, което Том си мисли, че ще отнеме около 5 години и половина, всъщност продължава 7, като има две по-дълги забавяния – едното, когато хваща бактериална инфекция, от която се възстановява няколко месеца, а второто е свързано с ковид пандемията.
По пътя му се случват и хубави, и лоши неща – присъства на няколко сватби в Турция и Узбекистан, в Панама е заплашван с нож, в Ел Салвадор вижда застреляни в главата съпрузи, а на границата на Турция със Сирия униформени го задържат в продължение на 3 часа, за да се уверят, че не е терорист или шпионин.
Днес казва, че вярата му в човечеството е по-силна отвсякога, но не и в системите, които управляват хората. Турчич винаги е смятал, че всяко усилие се възнаграждава и ако човек е достатъчно способен и упорит, ще постигне всичко. След пътуването си обаче вече не мисли така: „Колкото повече виждах света, толкова повече се убеждавах, че не всеки е роден с възможности, макар да има и талант, и интелект. Например, в Перу срещнах мъж, който продаваше бензин от своя крайпътен импровизиран дом, който удивително приличаше на колиба. Определено беше по-умен от мен, вероятно и по-трудолюбив, но никога нямаше да напусне Перу, за да развие потенциала си – заради историята или географията, културата. Ето как системите застигат и похищават хората“.
Савана
Първата част на обиколката на Турчич започва от Ню Джърси и е до Панама. 4 месеца след началото решава да си взема спътник – кучето Савана от приют за животни в Остин, Тексас. Иска не само да има компания, но някой, който винаги да е нащрек и да му пази гърба през нощта. „Най-големият проблем беше, че тя имаше по-голяма енергия от мен. Понякога след изтощителен ден се случваше да дойде с пръчка и да иска да играе“, спомня си американецът.
След Панама следва Колумбия, като междувременно Томас създава и акаунт в платформа за дарения, където да бъде финансово подкрепен от хора, повярвали в личната му кауза и желание да опознае света. След Богота следва столицата на Уругвай – Монтевидео, откъдето Турчич взима лодка до Антарктида. Връща се за кратко у дома – за да вземе документите, нужни на него и Савана в пътуването им до Европа. Озовава се в Обединеното кралство, след което обаче отново трябва да се върне в САЩ – за да се възстанови от боледуване, продължило седмици.
Турчич описва всичко в Instagram и блога си The World Walk. Признава, че понякога му е било толкова трудно, че е бил на косъм да се откаже. Нито веднъж обаче не се е взимал до такава степен насериозно, че да го направи.
Става първият гражданин, на който е позволено да премине пеша по моста над Босфора
След като прекосяват Европа и Африка, където със Савана дори имат и полицейски ескорт, се озовават в Турция. Там Турчич става първият гражданин, на който е позволено да премине пеша по моста над Босфора.
В Азербайджан остават 6 месеца, заклещени от правилата на ковид пандемията. Не успява да посети единствено Австралия заради рестрикции след появата на вируса, но става 10-ият човек, който обикаля света.
Най-трудната дестинация и най-любимата страна
Най-трудното му е пътуването в Уайоминг, най-слабонаселеният щат на САЩ. Там е толкова обезлюдено, че веднъж минава цял уикенд преди той и Савана да видят човек или магазин. Накрая обаче успяват да стигнат до малка газ станция.
Грузия е сред любимите му страни. „Невероятно е там, толкова жизнено, държава с млада революция, но богата култура“, впечатлен е Турчич. Казва, че може да усети всяка идея, особен контрастираща на азербайджанската диктатура в съседство. „Страхотно изкуство, превъзходна храна, невероятна архитектура, удивителни разговори“ – е обобщението му за Грузия. Признава обаче, че би живял в Дания – заради спокойствието и уредеността й.
Обратно вкъщи
За 7 години Савана и Томас прекосяват 6 континента и 38 държави. Изискването за световен рекорд е 4 континента и 30 000 километра – цели, надхвърлени от Турчич. „След като се върнах у дома, нямах търпение да имам нормален живот – да се радвам на семейството си, да се мотая с приятели, а не всяка сутрин да събирам палатка след нощно къмпингуване“, не крие Турчич. Но добавя: „Ако човек иска до обиколи света, ще го направи – ще яде фъстъчено масло и конфитюр всеки ден, ще спи на палатка. Това е част от приключението“.
Томас обаче е осъзнат и на друго ниво: „Когато някой се отправя към дадена държава, има предварително създадена представа, но пристигайки, разбира, че в крайна сметка не е толкова различно. Навсякъде по света хората правят нещо, за да се прехранват, създават семейства, виждат се с приятели. Ти просто се превръщаш в човек, който ходи в друга страна, където всички хора правят същото като теб“. И веднага си спомня за семейство в Аржентина, което го е поканило да си отпочине в дома им, направило е спагети и кюфтета, заедно са пили кафе…
А след това идва и друг спомен – как лежи под звездите на пустинята Атакама и се чувства толкова спокоен и изпразнен от съмнения за себе си: „Беше като усещане за чисто съществуване – ти си едно малко човече в огромна вселена, но заредено с проницателност, мир и простота“.
Томас не крие, че първите две години от пътуването си е прекарал в търсене на идентичност, останалите пет – в търсене на тази на света. И е успял – видял е красотата на Киргизстан, различността на Узбекистан, където местните никога не са срещали чужденци, където няма реклами и американските шевролети са единствените коли на пътя, докоснало го е дружелюбието на турските овчари и техните огромни анадолски кучета, влюбил се е във френската провинция, където един ден се е оказал заобиколен от 200 глигана, никога няма да забрави и шамана в Амазонка, който му сервирал психеделичен чай…
Затова Томас Турчич днес си казва: „Ако пътуваш бавно, ще разбереш колко забавно може да е времето, което ти е отредено в света, колко е приятно да съществуваш там някъде – да имаш случайни срещи, да усещаш вятъра и птичките как пеят. Не е нужно да бъдем машини, нали?!“.
Адаптиране към нормалния живот
Признава, че след края на пътуването му е било трудно да се адаптира към нормалния живот: „Едно от най-хубавите неща беше всеки ден да се събуждам с цел, да научавам за света и хората чрез това, което виждам. След като се върнах в САЩ имах чувството, че започвам да изграждам живота си от нулата“.
Днес Турчич обича да казва, че щастието е единствена валута за човека, защото колкото и малък да е на фона на вселената, може да променя света с малки стъпки: „Щастието има различни форми и начини да бъде постигнато, задължително е да бъде преследвано“.
