Нина Александрова
Преди повече от 300 години излиза романът на Даниел Дефо за Робинзон Крузо. Книгата става световен бестселър. Малцина обаче знаят, че героят има реален прототип – шотландският моряк Александър Селкирк, прекарал няколко години (оставен през 1704 и намерен през 1709 г.) на необитаемия остров Мас а Тиера (на испански: Más a Tierra). Истинската история е не по-малко увлекателна от фабулата на романа.
Буйна младост
Александър Селкирк е младеж, прочут с буйния си нрав. Присъединява се към пътуванията в Тихия океан по време на Войната за испанското наследство. Една такава експедиция е командвана от Уилям Дампир. Корабът му акостира на островите Хуан Фернандес, за да събере провизии, а Селкирк e убеден, че корабът не е годен за плаване и иска да бъде оставен на острова.
Освен това, Александър се бунтува срещу капитана – обвинява го, че обрича моряците на сигурна гибел, готвейки се да продължи плаването. Корабът е в окаяно състояние и се нуждае от спешен и сериозен ремонт.
Предчувствие
Всъщност така боцманът спасява живота си. Оказва се прав – корабът попада в буря край бреговете на Перу и потъва заедно с целия екипаж. Селкирк преживява сам на острова в продължение на 4 години и 4 месеца. Живее в пълна самота и за да не забрави английски, чете на глас единствената книга, която притежава – Библията.
Когато най-накрая е спасен, на 2 февруари, Александър вече е умел ловец. Историята му е широко разгласена, а след като се връща в Англия, става източник на вдъхновение и за Даниел Дефо.
Писателят прочита записките на Селкирк, преработва ги художествено и през 1719 година издава романа, донесъл му по-късно световна слава. Вместо 4 години и 4 месеца, неговият герой Робинзон Крузо живее на необитаемия остров 28 години. При това не сам през цялото време, а с верния си спътник Петкан.
Книгата е много добре приета. Претърпява много издания, не само в Англия, но и в целия свят. Превеждана е на много езици. Има и много преработени за деца версии. Сред българските преводачи на книгата са Петко Рачов Славейков, Стоян Дринов, Иван Богоров и др.
Живот след острова
Селкирк се връща в Шотландия и започва да строи къща на брега. Живее изолирано и избягва хората. До края на живота си така и не прочита романа „Робинзон Крузо“.
Островът в Тихия океан, на който попада Александър, дълго време остава необитаем. Почти до края на 19-и век. Чак тогава на него се заселват ловци. Днес той носи името Робинзон. Обитават го няколкостотин души, главно рибари.
До голяма степен природата се е съхранила, каквато е била по времето на Александър Селкирк. Някои видове колибри се срещат само на острова. Той е истински рай за редки видове животни и растения. Обявен е за резерват от ЮНЕСКО.
През 2010 година вълни цунами унищожават почти всички сгради. Човешките жертви са значително по-малко, отколкото е можело да бъдат, защото 12-годишно момиче вижда първата вълна как приближава острова и бие тревога. Много от сградите са възстановени, но младите напускат мястото завинаги.
