Иноваторът Жак-Ив Кусто

На днешната дата преди 113 години е роден Жак-Ив Кусто – френски морски офицер, океанограф и еколог, писател, фотограф и режисьор. Кусто посветява живота си на моретата и океаните като изследовател. Като военен е удостоен с Ордена на почетния легион за активно участие в антифашистката борба по време на Втората световна война, а като филмов режисьор е носител на два „Оскар“-а и Златна палмова клонка от Кан.

Жак-Ив Кусто е роден на 11 юни 1910 г. в Сент Андре дьо Кюбзак, Франция. Морето го привлича от малък. Завършва Френската морска академия и веднага се отправя на далечно плаване с крайцлера „Примож“, а по-късно се прехвърля във Военноморската авиация.

Още като юноша Жак-Ив Кусто обожава високите скорости и екстремните преживявания, но това му коства много. На 26 години пострадва жестоко в катастрофа със спортния автомобил на баща си. Травмите са тежки – счупва и двете си ръце. С авиационната му кариера е свършено. Следва дълго лечение и рехабилитация.

Съдбата обаче не го изоставя. Част от рехабилитацията след катастрофата, включва плуване. Кусто се запалва по подводничарството, но забелязва, че всички пособия за това занятие са повече от неудобни. Решава да усъвършенства подводните очила и в сътрудничество с един инженер – Емил Гаян, създават първия модел на акваланг в света. Кусто не престава да измисля нови и нови улеснения за любителите на подводния свят. Негова е идеята и реализацията на малка маневрена подводна лодка, с камери за заснемане под вода.

Четири години след войната Капитан Кусто, както го наричат французите, купува бракуван британски минен тралщик и го превръща в плаваща изследователска лаборатория, която кръщава „Калипсо“. Събира екипаж и започва серия от околосветски пътешествия, по време на които изследва морската флора и фауна, заснема уникални картини от подводния свят.

Събира толкова много информация, че през 1953 г. решава да я опише. Излиза първата му книга „Светът на мълчанието“. Въпреки множеството трудове, той не престава да изследва океаните. Негова е идеята за автономен дихателен апарат, която по-късно се доразвива в реализацията на цели подводни станции на морското дъно. През 1956 г. Кусто се уволнява от военноморските сили на Франция и заема поста директор на Океанографския институт и музея в Монако.

През целия си живот той се бори за чистота на моретата и океаните и за опазване на Световния океан. Именно с такава цел основава „Общество Кусто“, чиято дейност е насочена към защита на подводния свят и срещу замърсяването на водите. Последното десетилетие от живота си Капитан Кусто посвещава на борба за опазване на околната среда.

Жак-Ив Кусто умира на 87-годишна възраст, на 25 юни 1997 г.