Нина Александрова
Владо Трифонов е завършил Философския факултет на Карловия университет в Прага. Автор е на книгата с разкази „Куци ангели“, на романа „Суета, суета“ и на пиесите „Играч“ и „Нещастен син на некадърно време“, публикувани в конкурсните сборници Пиеси за справедливостта и Пиеси за свободата на НБУ. Сценарист и режисьор е на документални филми с международни участия и признания. Преводач е на „Летни размишления“ от Вацлав Хавел и пиеси на Павел Кохоут. Автор е на публицистични и художествени текстове, публикувани в българската и чуждестранната преса и специализирани издания. Разказът му The Barrister from Doli Bar е селектиран за публикация в американското литературно списание „Words Without Borders“. Носител е на национални и международни награди за поезия, проза и кинодокументалистика, както и на отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing for Central and Eastern Europe. Последната му книга е „Писателката. 15 дни с Фани Попова-Мутафова“.
Г-н Трифонов, в основата на новия ви роман е интервю с писателката Фани Попова-Мутафова. Къде завършват фактите и започва художествената измислица в книгата?
Интервюто е фикция. Воден съм от разбирането, че изкуството не предлага непременно истини, а неща верни по вероятност и необходимост. Напълно вероятно е подобно интервю да се е състояло или да е било необходимо да се състои. Важното е то да се опира върху реални събития, които да бъдат разширени и допълнени от въображението на писателя. Или казано с думите на самата Фани Попова-Мутафова, по повод на историческите й романи: „Те не са историческа хроника, основана единствено на детайлно проучени факти, но не са и голо съчинителство“.
Определяте „Писателката“ като роман за разкаянието, силата на духа, приспособимостта, любовта, отдадеността. Защо тази история трябваше да достигне до читателите?
Защо? За да напомни за значението на всяка от тези думи: разкаяние, приспособимост, любов, отдаденост… Все неща, за които не си даваме сметка в безразборното ни съвремие.
В началото на книгата споделяте, че пътят й е бил труден. Разкажете ни за част от предизвикателствата, които срещнахте.
Труден, защото трябваше да го съкратя с близо сто страници. Струваха ми се важни и наистина бяха такива, но същевременно исках романът да се чете на един дъх. Помнех предупреждението на Александър Поуп, че думите са като листата на дърветата – колкото повече са листата, толкова по-малко са плодовете.
Вие сте автор на роман, разкази, сценарии… С какво се откроява „Писателката“ сред останалите ви творби?
С трудната героиня и обратите в съдбата й. С компромисите, които се налага да направи през различните етапи от своя живот в полза на творчеството си, на близките си и на собственото си оцеляване. С нейната противоречивост, която тя не се страхува да признае и за която си плаща. С конформизма й, срещу който известно време се бунтувах, но в крайна сметка оправдах като правилен, макар и погрешен. (Как може конформизмът да бъде едновременно погрешен и правилен решава всеки сам за себе си).
Защо го написахте?
Воден от желание да върша смислени неща, доколкото ми се удава. А сега да седнем и да почетем.
