Омар Хаям е един от най-големите персийски учени, философи и поети. Бил е енциклопедична личност, по подобие на ренесансовия Леонардо да Винчи. В своето време Омар Хаям е известен астроном, астролог, лекар, математик, философ. Днес е считан за един от най-известните източни поети философи. В Европа е познат най-вече със своя сборник „Рубаят“, съдържащ четиристишията „рубаи“ – сложен поетичен жанр, преплитащ в едно стихове с философски прозрения.
Като учен Омар Хаям е толкова напредничав ум, че изгражда голяма астрономическа обсерватория в Исфахан. Създава карта на звездното небе, изчислява дължината на годината, близо до тропическата от 365 дни; създава метод за решаване на кубични уравнения и др.
Философията му се отклонява от ортодоксалните схващания на Исляма.
Омар Хаям е роден на 18 май 1048 г. в Нишапур, Селджушка империя (днес Иран). Напуска нашия свят на 4 декември 1131 г.
Предлагаме ви 10 негови рубаи:
„В един прозорец гледали са двама.
Единият видял дъжда и кал.
Другият – зеленината, пролет и небето синьо.
В един прозорец гледали са двама“.
xxx
„В живота често грешки правим и губим тези, на които държим.
Стараем се на чуждите да се понравим, понякога от близкия страним.
Величаем тези, които за нас не струват, най-верните ще предадем.
Обиждаме, които ни обичат и извинение очакваме сами“.
xxx
„Ний повече във този свят не ще попаднем,
с приятели на маса не ще седим.
Улавяй всеки миг отлитащ,
че никога не ще го засечеш отново пак“.
xxx
Тоз, който бит е от живота – повече ще постигне.
Ядящият – на щипка сол се радва повече от мед.
Тоз който сълзи лял е – той искрено се смее.
Умирал, който е – той знае какво е да си жив!
xxx
„Не е ли смешно, че днес можеш всичко да купиш,
а вечен живот все още не се купува?
Този живот ти е даден, мили мой, временно –
постарай се да не изпускаш това време“.
xxx
За да изживееш мъдро живота си да знаеш трябва много,
но за начало две важни правила помни:
по-добре гладувай, но какво да е не яж
и по-добре сам бъди, отколкото с когото ти попадне.
xxx
„Колкото по-ниско е душата на човек,
толкова по-високо вирнат е носа му.
Носа си разпростира той дотам,
дорде душата му не е дорасла“.
ххх
Ще дойде краят, но кога – кой знае?
Да пием вино – истината май в това е.
Не си лозе, глупако:
от пръстта едва ли някой ще те откопае!
ххх
„С магарето бъди магаре, недей оголва своя лик!
Попиташ ли го, то ще каже „Кой – аз ли, да много съм велик!“
Но щом на някое магаре му липсват клепнали уши
То за магаретата умни, ще бъде явен еретик“.
ххх
Красив да бъдеш – не означава красив да се родиш,
на красота ще се научиш.
Когато красивa е душата на човек –
каква ти външност да се сравни със нея може?