Нина Александрова
Захари Карабашлиев е родом от Варна. Завършил е „Българска филология“. Свири на китара, започва да пише още като студент. В края на 1997 г. заедно със семейството си заминава за САЩ. Учи „Художествена фотография“ в Щатския университет на Охайо, започва да снима професионално, премества се в Калифорния. Там завършва филмови продуцентски класове в Лос Анджелис, започва да пише драматургия и проза на български и английски език.
Първият му роман „18% сиво“ излиза в България през 2008 г., а по-късно в САЩ, Франция, Полша, Хърватска и др. Има няколко издания. Пиесата му „Лисабон“ има своята премиера в La Mama Theatre в Ню Йорк през април 2014 г., продуцирана от легендарния Воза Ривърс, работил с имена като Питър Брук, Нина Симоне и Джеймс Браун. През 2014 г.
Захари Карабашлиев се връща в България и поема поста главен редактор на издателство „Сиела“. От 2014 г. живее в София. Захари Карабашлиев е автор на множество статии и есета, публикувани във вестници и списания. На 1 октомври 2021 г. е удостоен с титлата почетен доктор на Шуменския университет. Попитахме го за информационните войни, писането, доброто и злото. Вижте какво разказа той пред Още.бг:
За информационните войни
Информационните войни включват всичко, освен оръжия. Те са политически войни и първи трябва да бъдат спечелени. При информационната война първо се намира враг, а след това той започва целенасочено да се атакува. Няма блиц информационна война, тя трае с години. Социалните мрежи я направиха още по-опасна. Защото може да се превърне в решаващ фактор за изборите, които правим. Информационни войни е имало още по времето на Хитлер. Тогава са започнали със систематичното убеждаване на хората, че се извършват несправедливости срещу тях и страната им.
Океана от фалшиви новини
Хората се губят в целия океан от фалшиви новини. Така сме устроени, че да търсим фикцията непрекъснато. Затова позволяваме на фалшивите новини да ни манипулират. Хората вярваме повече във фикции, търсим ги, не вярваме на фактите, напротив, в тях виждаме фикция и фейк. Имаме нужда от обяснение на сложни процедури чрез фикции. А понякога се опитваме да бъдем това, което не сме, във фалшивия свят, изграден от нас.
За доброто и злото и баланса между индивида и обществото
Човек може да изгуби лесно моралния си компас. Това обикновено се случва, когато егото му наедрее. Когато Аз решава кое е добро и кое зло. И взима цялата власт, за да решава вместо другите. В тези случаи границата между добро и зло вече е размита.
За промяната
Хората имаме потенциал за промяна, това ни е дадено от Бог. Имаме шанс до последно да вземем правилното решение. В крайна сметка това е и резултат от 155 млн. години еволюция и различаване на доброто от злото.
Прочетете още:
