Нина Александрова
Написана през 1996 пиесата на световноизвестния съвременен драматург от каталонски произход Жорди Галсеран – „Дакота“, е все още толкова актуална и интересна, показваща проблемите на днешния човек. Сериозният хумор е водещ в действието, а главната тема разквива на зрителя опасността от прекомерно вманиачаване, което води до разрушителни последици.
На 23 и 25 май от 19.30ч. сцената за независимо изкуство Yalta Art Room ще бъде домакин на премиерата на спектакъла. Режисьор на представлението е Петър Силви Петров-Перо, който публиката на арт сцената познава от моноспектакъла „Морфин“. Това е и негов режисьорски дебют. Актьорите, на които се е спрял за персонажите в „Дакота“, са Веселин Петров, Майа Тинкова, Боян Петров и Нено Койнарски. Композитор е Добромир Кисьов, а сценографията е поверена на Никола Колев.
Времето и мястото са неопределени. Един мъж препуска с мотора си през дебрите на своите сънища, за да посрещне раждането и смъртта на незаченатото си дете, масов атентат в Дакота, изневярата на жена си и редица други събития, които проеобръщат изцяло представата му за света.
Иполит има отлична и доходоносна професия, жена, която го обича, висок социален статус – всичко, за което един мъж може да мечтае. Той изживява Американската мечта. След травмата на главата, която получава в мотоциклетна катастрофа, Иполит отключва „дарба“, която заплашва да се превърне в проклятие и да разруши целия му живот.
„Исках да се поровя в нечий помътен разсъдък, в главата на човек с разбъркани мисли, който се мъчи да си обясни какво му се случва. Историята спонтанно си налучка логиката – особена и непонятна логика, като тази на безумците“ – пише самият Галсеран за една от първите си пиеси – „Дакота“ – там, където „фантазиите се превръщат в истина“… И човекът, който сънуваше бъдещето, намери мястото си на света“.
Текстът е поставен през 2015 г. от Владимир Пенев в Сатиричния театър, а други пиеси от автора са често срещани заглавия в репертоара на театрите в България и по света.
Жорди Галсеран за „Дакота“:
„Комичната предпоставка в „Дакота“ е способността на един човек да вижда в бъдещето си (или убедеността му, че това е така, което е същото). Тези от нас, които нямат подобен дар, правят нещо много подобно – предугаждат с въображението си. Всички имаме очаквания за желания си живот в бъдеще и се стараем да извършваме определени маневри, за да се доберем до целта си, до онова, което наричаме „щастие”. Проблемите започват, когато успеем. Както е казал не помня вече кой, щастието всъщност е всичко, което правим, за да постигнем щастието. Пристигнем ли на местоназначението, то губи чара си. Революционната борба е велико нещо, гадното започва, като я спечелиш“.
За режисьора:
Петър Силви Петров – Перо завършва актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ през 2019 г., в класа на проф. Иван Добчев.
Следва магистратура „История и съвременност на философията“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Участвал е в независими представления като „Сладка смърт“, „Късметлията с ръждивия пистолет“; „Вуйчо Ваньо“, „Морфин“ и др. Играе също на сцените на ДТ-Габрово, Театър „Възраждане“, Младежки театър.
Снима в международни филмови продукции като „The Outpost”; „We die young”; както и в националните такива „Шекспир като улично куче“ и „Екшън“. Участва в сериалите „Братя“ и „Пътят на честта“. Последната му роля е в спектакъла „Арт“ на режисьора Владислав Стоименов в Младежки театър.
