in

Живот със зависимости: Матю Пери дава над 7 млн. долара, за да се откаже

Изхарчил съм над 7 милиона долара в опити да стана въздържател. Това признава актьорът Матю Пери в автобиографията си „Приятели, любовници и голямото ужасно нещо“, която излезе вече и на български. Проблемите му с алкохола започват още на 14 години, а по-късно се пристрастява към хапчета и кокаин. Имало е периоди, в които е приемал по 55 викодина на ден, бил е на косъм от смъртта няколко пъти. Преди 4 години постъпва в болница по спешност заради спукване на дебелото черво в следствие на злоупотребата с алкохол и опиати. Лекарите му дават 2 процента шанс за живот, той е в кома 2 седмици, след което идва в съзнание и дълго време се възстановява.

Хапчета и алкохол

„Бил съм на 6000 срещи на „Анонимните алкохолици“, 15 пъти в рехабилитационни центрове. Бил съм в лудница, повече от 65 пъти съм бил в състояние на детоксикация – първият беше, когато бях на 26 години, ходя на терапия по 2 пъти в седмицата от 30 години насам“, признава 53-годишният звезден актьор. И продължава: „Алкохолът беше най-добрият ми приятел, защото никога не пожела да говори за себе си. Винаги беше на разположение като нямо куче, следващо ме по петите, гледаше ме с благоговение, винаги готов да идем на разходка. Разграждаше огромната част от болката – включително и това, че когато бях сам, бях самотен, но и когато бях сред хора, също се чувствах самотен. Позволяваше ми да контролирам чувствата си и следователно – света си, да не съм сам в семейството си и да съм щастлив с жената до мен. Бях сигурен, че без алкохола ще полудея“.

В един от центровете в Швейцария дори на звездите се осигурява свободен достъп до опиати. Вместо да се лекуват, те поддържат зависимостите си. Пери признава, че е могъл да изкара милиони, ако е завел съдебни дела срещу този и други скъпи центрове за лечение.

Дженифър Анистън

Актьорът разкрива още в книгата си, че е бил силно влюбен в Дженифър Анистън – както преди, така и по време на снимките на „Приятели“, но тя отхвърля чувствата му. Въпреки това той не се отказва, а един ден дори ѝ се обажда в опит да я впечатли с вълнуващата новина, че е получил две страхотни актьорски роли наведнъж. „Това я накара да мисли, че я харесвам твърде много“, пише той в мемоарите си. Актьорът се опитал да я покани и на среща. Анистън обаче отказва и предлага да бъдат само приятели, на което той възкликва отчаян: „Не можем да бъдем приятели!“

В крайна сметка, когато сядат на една маса за първото си четене на сценария за „Приятели“ през 1994 г. и докато Пери все още има романтични чувства към колежката си, двамата успяват да преодолеят миналото и да се съсредоточат върху факта, че „имат най-добрата работа на света“.

Именно Дженифър е тази, която години по-късно идва на снимачната площадка на „Приятели“, сяда до Мати и му казва, че всички се притесняват за него. До този момент актьорът е мислел, че никой не забелязва как идва пиян на работа.

Славата и „Приятели“

Когато става популярен след „Приятели“, Пери е само на 24 години. Сега описва онова свое Аз като „просто човек, отчаян за слава, мислещ, че тя ще оправи всичко“. На 34 години обаче вече има много проблеми. „Всички от „Приятели“ проявиха разбиране и бяха търпеливи“, спомня си актьорът. И добавя: „Като при пингвините. Когато някой е болен или много ранен, другите пингвини го заобикалят, подкрепят и разхождат наоколо, докато не започне да ходи сам“.

Въпреки цялата слава и богатство, Пери настоява, че би се отказал от тях, стига да не се бори със зависимости: „Фактът, че бих разменил всичко, за да не страдам от тази болест, е вярно. Но в никакъв случай не омаловажавам колко забавно беше преживяването в „Приятели“. И парите бяха невероятни. Самото творческо изживяване вероятно ми спаси живота“.

„Когато правиш милион долара на седмица, не можеш да изпиеш 37-ото питие. Трябва да се прибереш вкъщи и да заспиш. Това беше най-великата работа на света“, разказва още екранният Чандлър Бинг, потвърждавайки, че със сигурност Рейчъл, Джоуи, Фийби, Рос, Моника и Чандлър са останали приятели за цял живот.

Проблеми в детството

Всъщност проблемите на Матю Пери се коренят в детските му години. Родителите му се женят, но не след дълго баща му изоставя майка му. Така той заживява с нея при родителите ѝ в Отава, Канада, когато е едва на няколко месеца. Чувства се изоставен през целия си живот, недостоен за обичане, непълноценен, като „дете без придружител“. Това е термин, който слагали на децата по онова време, когато пътуват сами в самолета, без близки или роднини. Това Матю го прави още от невръстна възраст, за да може да вижда баща си, който живее в Ел Ей, а след това отново да се връща в Канада. Дари моли майка си за издълбаят дълбок басейн в двора на къщата им, за да може всяко дете без придружител да го вижда от високото и да си мисли, че не е само.

Бой с канадския премиер Джъстин Трюдо

Не след дълго Пери се превръща в проблемно дете. На 10 години дори се стига до там, че пребива… канадския премиер Джъстин Трюдо. Причината е, че майката на Матю работи за баща му, премиер по онова време и няма време за него.

„Джъстин беше много добър в един спорт, в който аз и приятелите ми не бяхме. Завиждахме му и така се стигна до боя“, разказа актьорът за конкретния повод за сблъсъка, с уточнението: „Не се хваля с това, беше ужасно. Бях глупаво хлапе“. Все пак допълва по забавния начин, станал негова запазена марка, че може би този инцидент е направил Трюдо още по-амбициозен.

 За мечтите и Батман

„Животът продължава. Сега всеки ден е нова възможност да се възхищавам, да се надявам, да работя и да се движа напред“ – четем в последните страници от мемоарите на Пери – Любовта винаги печели. Любовта и смелостта – двете най-важни неща. Вече не напредвам със страх, а с любопитство. Адът има различни черти и не искам да имам нищо общо с него. Кой ще бъда аз? Няма значение, ще го приема като някой, който най-после е свикнал с вкуса на живота.

Приемането на загубата беше победа. Някой ден може и на теб да ти се наложи да направиш нещо важно, така че бъди готов. И каквото и да стане, запитай се какво би направил Батман – и го направи“.

Loading

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Голямата любов на диктатора Саддам Хюсеин

стивън хокинг

Историята на Стивън Хокинг: Защо самосъжалението е загуба на време и за какво служи интелигентността