Нина Александрова
Една среща на четири очи с момичето и старицата, със съпругата и любовницата, с девойката и майката – това представлява филмът „Жена“. Лентата е част от специална селекция от документални филми, показана в рамките на столичния фестивал Sofia MENAR под слогана MENAR Biting Docs. Става въпрос за хапливи документални филми, показващи много от проблемите в заобикалящата ни среда, филми, които карат зрителите да се замислят след като ги изгледат. Жената е представена като обобщен образ, представена е нейната лична история чрез разказите на жени от целия свят. Със страхa и болката, с радостта и удоволствието, с победата и поражението, ленатата е послание за любов и надежда – до всички по света – колко далеч е стигнала тя и още колко път я чака.
Режисьори са прочутият фотограф Ян Артюс-Бертран и укринката Анастасия Микова. Документалният филм се опитва чрез интервюта с жени от цял свят да обобщи един важен женски образ – в някаква степен дамите си противоречат в различията си, но показват пълнокръвна картина на това пред какви предизвикателства е изправена жената в днешно време. Направени са над 2000 интервюта с жени от над 50 държави.
Филмът е световен проект и въпреки огромния си мащаб, предлага един интимен портрет на тези, които съставляват половината от човечеството. В някои държави те са ощетени, в други се борят десетилетия, за да влязат в политиката, в трети стават част от трафика на жени, в четвърти преживяват тежко аборта, наложен им от властта…Полифонията дава различни гледни точки, истории, преживявания и битки.
Борбата за достоен живот на жените касае пряко всеки един от нас, независимо от разстоянието и културните различия. Всяка една от нас може, а и е длъжна, да допринесе гласовете ни да се чуват.
Ян Артюс-Бертран е роден през 1946 г. На 20 години става директор на природен резерват. На 30 вече обикаля Кения заедно с жена си, с която извършва тригодишно проучване на живота и навиците на семейство лъвове от Масай Мара. Започва да фотографира своите репортажи оттам и се научава да управлява балон с горещ въздух, като прави снимки на Земята отгоре и нейните изключителни ресурси и красота. През 1992 г., по повод срещата на високо равнище за състоянието на Земята в Рио, Ян решава да издаде книгата „Земята отвисоко“, която се продава в повече от 3 млн. копия. Неговата фотографска изложба на открито е показана в 100 държави, между които и България. Посланик е на добра воля на ООН от 2009 г., когато снима пълнометражния си филм „Home/Дом“ за състоянието на планетата.
Друг негов проект е хуманитарният „7 милиарда други“ (7 milliards d’autres), започнал като „6 милиарда други“ през 2003 г. В него над 5000 човека разказват най-съкровените си мисли, спомени, преживявания и светоусещане на своя собствен език; в тях се поставят и онези 40 въпроса, чиито отговори слушаме в „Човек“.
Какво е това, което ни прави хора? Това, че обичаме, че се караме? Че се смеем? Плачът? Нашето любопитство? Откривателският стремеж? Воден от тези въпроси, Артюс-Бертран прекарва три години в събиране на истории от реалния живот от над 2000 жени и мъже в 60 държави: френски фермери, полеви медицински сестри, осъдени тийнейджъри, деца от Третия свят, радикални екстремисти, влюбени души на преклонна възраст… Работейки със специален екип от преводачи, журналисти и оператори, Ян улавя дълбоко лични и емоционални разкази за теми, които обединяват всички ни: от борбата с бедността, войните и хомофобията до бъдещето на нашата планета. В гласа на всеки чуваме частица от себе си – от това, което сме били преди време, в което живеем сега или което можем да бъдем… А през темите неизменно надигат глас онези най-съкровени мигове на любов и щастие, които придават окраска и смисъл на целия човешки живот.
