Жан-Кристоф Рюфен: Моментите на раздяла са също толкова ценни, колкото и близостта

Жан-Кристоф Рюфен е интелектуалец от световен мащаб. Биографията му е енциклопедична. Професионалната включва пространства, в които е лекар, хуманитарен активист, писател, дипломат, университетски преподавател.

Рюфен е сред съоснователите на „Лекари без граници“, ръководи многобройни мисии в Източна Африка и Латинска Америка, а по-късно става и заместник-председател на организацията. Като аташе работи в Бразилия, посланик е в Сенегал и Гамбия, както и ръководител на хуманитарна мисия в Босна и Херцеговина, където освобождава 11 френски заложника от “Спешна помощ”, задържани от босненски сърби.

Литературното му творчество – над 20 романа, е вдъхновено от над двайсетгодишната му работа за различни хуманитарни неправителствени организации в Никарагуа, Афганистан, Руанда и на Балканите. Споделя, че не пише за държава, ако не е бил в нея и не я познава. Богатият му опит и елегантен стил му носят десетки награди, сред които “Гонкур”, “Интералие”, “Медитеране”, Орден на Почетния легион и много други. Член е на Френската академия от 1997 г.

В личен план, биографията му също е цветна. Женен е три пъти за една и съща жена. Първият път сключва брак с дама от Русия, от която има едно дете. Химията между тях обаче не продължава дълго и двамата се разделят. Така Жан-Кристоф среща друга жена, която очевидно се оказва любовта на живота му, тъй като с нея се развежда два пъти и се жени три пъти. Съпругата му е от Етиопия, двамата имат две деца.

Ето какво сподели пред нас Жан-Кристоф Рюфен, който беше на посещение в България за първи път, а поводът бе представяне на книгата му „Адам отпреди грехопадението“:

За това как се е случило да се ожени за една жена три пъти

Сигурно няма да успея да разкажа тази история на някого без да го разсмея. Разбира се, моите два развода и последвалите три сключени брака с жена ми са лични изпитания, които има вероятно във всяка връзка. Но вярвам в нещо и съм убеден дълбоко, че то е истина – моментите на раздяла са също толкова ценни, колкото и тези на близост.

За семейството

Самият аз имам опит с разделите още от малък – моите родители го направиха, когато бях дете. Може би чрез моите разводи се опитвам да подражавам на баща си (смее се). Но винаги съм мечтал да създам семейство и да имам много деца. Това е нещо лично, не е тема в романите ми, но виж – чувствата, любовта, емоциите, случайните срещи, които не са случайни – това го има.

За писането

Винаги, ако и когато ме попитат, отговарям, че съм лекар по професия. За мен писането е едновременно удоволствие, но и трудно занимание. То изисква много воля и жертви – да излезеш от този свят и да навлезеш във фантазния, за да го споделиш след това с другите, със сигурност е нещо удивително, но и свръхнатоварващо – емоционално, дори морално понякога.

В момента не работя върху нова книга. Обикновено пиша през зимата, а през останалото време събирам впечатления. През зимата имам нужда животът да се забави,тогава се затварям у дома и пиша. Човек е трудно да разбере себе си, по-лесно е да пише за другите. Поне при мен е така.