Пътят към себе си отнема на Джоан Баез повече от 50 години. На толкова тя осъзнава, че нещо не е наред с нея и с голяма решимост тръгва по пътя на изцелението си. Днес популярната певица е над 82 години и смята, че е успяла.
Филмът „Джоан Баез: I Am a Noise“ започва с цитат на писателя Габриел Гарсия Маркес: „Всеки човек има три живота – публичен, личен и таен“. За певицата, която изгрява като музикална звезда през 1959 г., когато е на 18 години, с китара и глас като звънче, това важи на 100%. Издава над 40 албума, като през 2017 г. е въведена в Зала на славата на рокендрола.
В 2-часовата лента, излъчвана по време на София Филм Фест, певицата е откровена до крайност. Днес, когато музикантката активистка и борец за граждански права е на сцената вече повече от 60 години, за нея не е трудно да се върне към началото на кариерата си, когато е едва на 18 г. Но не за да отчита постигнатото, а за анализ на онова, което я преследва цял живот, какво й коства това и каква е цената, която плаща.
Биографичният филм започва с прощалното турне на Баез, през цялото време се сменят кадри и времена – в името на безпощадна равносметка, по времето на която Джоан се изправя и срещу твърде болезнени спомени. Тя не само споделя успехите си, но говори открито за дългогодишните си психологически проблеми и терапията, семейството, наркотиците, остаряването и въпросите за вината и прошката. Успява да прости на родителите си за болката, но заради заключени травми от детството, болезнено изгражда близост с хората, разрушава семейството си и трудно общува със сина си.
За 82-годишната изпълнителка политиката е лична кауза през целия й живот, а приятелството й с Мартин Лутър Кинг и пацифизмът й не само запълват празнините, но формират посоката на нейната социална ангажираност.
Във филма тя категорично заявява, че по време на връзката си с много по-младия Боб Дилън е използвала известността си, за да лансира неговата кариера. Разочарованието й от последвалото отчуждаване е осезаемо – той разбива сърцето й. „Да сме заедно беше опияняващо“, разказва Баез. Всичко обаче продължава до болезнено турне във Великобритания, когато славата на Дилън разцъфтява и за Баез връзката им става „ужасна“.
През целия си живот певицата се опитва да преодолее много проблеми в личния си живот – тревожност, депресия, самота, паник атаки, а след като навършва 50 години, се подлага на хипнози, за да открие корена на всичко. Именно тогава се разкрива истината – заедно с една от сестрите си тя е малтретирана сексуално от баща си и други хора, но е потискала лошите спомени от малка, за да не могат да я съкрушат фатално. Резултатът е – паник атаки и проблеми от 8-годишна възраст, трудна социализация в училище, постоянни емоционални пропадания и терапия откакто навършва 16 г. Съществуват много клинични случаи подобни на Джоан Баез, но удивителното при нея е пътят, който тя извървява, за да достигне до истината.
Документалният филм, режисиран от Мейв О’Бойл, Мири Наваски и Карън О’Конър, прави не само обзор на цялата – 60-годишна кариера на Баез, но е разговор със себе си – Джоан споделя историята си с помощта на интервюта и невероятно разнообразие от архивни материали. Във филма тя влиза за първи път в склад, който покойната й майка е напълнила със снимки, домашни филми, аудиозаписи, писма, рисунки и дори касети от терапевтични сесии. И той е досущ като кутията на Пандора.