Христина Хранова Ценкова – един от добрите примери на България! Родена е през 1852 г. Израства във възрожденска семейна среда, решава да бъде част от националноосвободителното ни движение. Именно тя пренася, преоблечена като мъж, писма от великия Васил Левски по негова заповед по комитетите.
В деня на баташкото клане Христина е била в църквата и е избягала като по чудо. След Освобождението заминава да учи в Русия и се завръща в България като първата българска акушерка. Благодарение на отдадената ѝ работа, през 1882 г. в София е открито първото родилно отделение у нас.
Освен това, тя е изключително добра плувкиня и е първата в света жена воден спасител. През 1907 г. е наградена със сребърен орден „за гражданска заслуга“ – през времето е успяла да спаси не по-малко от 54 давещи се от морето.
Подвизите ѝ не спират дотук – по време на Сръбско-българската война Христина Хранова отново проява изключителната си храброст и дори е ранена в лявото коляно. Две десетилетия по-късно, през 1913 г., тя нарамва за трети път пушката и се включва в Междусъюзническата война.
Достойна и уникална българка, на която държавата обръща гръб, като обрича последните години на тази велика личност в мизерия и глад. Тя е лишена от държавна пенсия, най-вече, защото през голямата част от живота си работи на частна практика. В едно от писмата си до Народното събрание тя пише:
„Стара, немощна, недъгава – аз не съм в състояние да изкарвам прехраната си и медленно се топят и последните ми сили в грозна мизерия. Има дни, когато съм принудена да гладувам; зиме зъзна от студ. Аз не искам много. Помогнете колкото да не умра от глад и студ. Милост, милост, синове на България!“.
През 1918 година все пак Народното събрание ѝ отпуска „пожизнена народна пенсия“ – 60 лева месечно.
Вижте още от „Добрите примери“: Историята на Шаварш Карапетян