Нина Александрова
Нов филм за Христо Ботев излезе на екраните навръх националния празник 3-ти март. В ролята на големия революционер влиза актьорът Деян Жеков. Той е на 26 години и споделя, че от дете се възхищава на Ботев. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорство за драматичен театър“ в класа на проф. Иван Добчев. По време на следването си участва в мнозина постановки. Играе в театър „Сфумато“. Има главна роля и във филм за Йоан Рилски.
По какво се различават и по какво си приличат епохата на Ботев и времето, в което живеем?
И тогава, и днес има много нередности. Във времето на Ботев насилието е било брутално – пребивали са сиромах пред очите на всички, крадяли са явно, докато днес то се проявява чрез вратички в закона, големите зверства стават тайно. Тиранията и робството са заровени в купища документи. В един момент изчезват и не ги виждаш, злото го няма.
Някои черти от народопсихологията ни ярко се виждат и тогава, и днес?
Да. Българите сме много силни на думи в кръчмата, всеки знае какво да прави, ако вземе властта. Но когато изтрезнеем, никой не прави нищо. Всеки се свива в черупката си. Въпреки това у нас има живинка, която не тлее, не угасва. Това пламъче е потомък на Ботев, на Левски, то е живо. Около нас навсякъде има наистина добри хора.
Един от акцентите във филма, е това, че сме единни. Ботев вдига въстание, но го подкрепят едва няколко души.
Вселената на Ботев е голяма и необятна. Да, той получава писмо, че в България го чакат 1700 души, но с него тръгват едва петима. Но дори и да го е знаел това предварително, пак би тръгнал, защото той пише: „Този, който падне в бой за свобода, той не умира“. Той е вярвал, проповядвал е, че трябват дела, а не думи. Неговото дело е свещено.
Как се подготвихте за ролята?
Това, което според мен много ми помогна, е да чета стиховете му. Той там е себе си. Чета го от малък. По-различното, на което наблегнах обаче сега, бяха писмата му. Препрочитайки ги, видях един друг Ботев. Такъв, какъвто е бил с приятелите си. Помогнаха ми да го видя в една човешка светлина. За публицистиката на Ботев се знае твърде малко, а тя трябва да се изучава в училище.
От малък четете Ботев?
Да, опирам до стиховете му, когато съм тъжен, щастлив или се намирам в безизходица. Няма ден, в който да не го чета, или поне през ден. За мен той е идеал, кумир. Ботев е титан, брат, баща, съмишленик! Жив е!
Казвате, че сте станали актьор случайно?
Да, реших го в последния момент, към края на 12 клас. Така имах на разположение само 2 месеца, в които да се подготвя за изпитите. Обичах да пея, рисувам, да свиря на китара. И се замислих кое изкуство би побрало всичко това. Така стигнах до мечтата си да стана актьор. Подготви ме Владко Ангелов от театъра в Бургас.
Прочетете още:
