Божидара Живкова
Днес се навършват 119 години от смъртта на Гоце Делчев – един от най-изявените български революционери. Неговото дело вдъхновява редица смели мъже на своето време, включително и българския поет Пейо Яворов, който пише пламенната биография, оставаща и основен източник за живота на бореца за свобода.
В книгата е включена и допълнителната глава „С Гоце“, която е от написаните по-късно мемоари на Яворов „Хайдушки копнения“ и пресъздава последната среща на Яворов и Гоце. Изданието съдържа и факсимилета от писма на Гоце Делчев.
Книгата проследява живота на българския революционер от неговото детство и юношество в гр. Кукуш през годините му на учител, Винишката афера, дейността му с Дамян Груев и изграждането на широка организационна мрежа от комитети в пограничните райони на Разложко и Горноджумайско, до трагичната смърт на дееца на 4 май 1903 г.
„Към средата на януари миналата 1903 г. Гоце беше вече с чета в Турско. Авторът на тая книга имаше щастието да го придружава известно време. Сега Гоце не беше чудатият обитател на софийския хотел „Батенберг“, а оня прославен войвода, когото цял народ възпява в своите пленително задушевни песни. Той беше войводата, който изпраща поздрав на гората, да му засени сянка дебела, да му приготви вода студена – и гората слуша. Той беше войводата, който заповядва на пашите мирни да мируват, зулум да не струват – и паши треперят. Той беше най-после войводата, който говори, че негова е майка земята македонска, а пък род-роднина – сговорна дружина и че туй му стига…“
Написана месеци след бруталното потушаване на Илинденско-Преображенското въстание, „Гоце Делчев“ от Пейо Яворов се превръща освен в разказ за живота на Гоце Делчев и в ярък летопис на бурното време на македоно-одринското освободително движение. Както и в документ за личната политическа ангажираност на самия Пейо Яворов.
