Геният на Галилей – непризнат приживе, затворен от Инквизицията заради вижданията си за света

Галилео Галилей е роден в Италия на 15 февруари 1564 година – първото от общо седемте деца на дребни благородници. Гений, който едновременно е и физик, актроном, философ и астролог, считан заедно с Френсис Бейкън за основоположник на съвременния научен метод. Работата му се смята за рязко скъсване с традициите, доминиращи в Европа и ислямския свят от времето на Аристотел. Той обаче не е признат от своите съвременници и през 1632 г. е заточен от Инквизицията. Задържан е под стража и закаран в Доминиканския манастир „Света Минерва“, където го принуждават на колене да се отрече от своите схващания за света. Конфликтът му с Римокатолическата църква е сочен като един от първите значими примери на конфликт между религиозния авторитет и свободата на мисълта в Западния свят. Процесът срещу Галилей пред Инквизицията се превръща в един от най-честваните световни примери за битката между науката и религията.

Италианският астроном наблюдава небесата през телескопи и през 1632 г. публикува своя „Диалог относно двете главни системи на света, Птоломеевата и Коперниковата“, знаейки, че текстът ще разтревожи водачите на католическата църква, които по-рано са предупреждавали да не се преподава учението на Коперник. Той обаче не се оставя да бъде разубеден и решава да го публикува не на латински, а на италиански, така че идеите му да стигнат до по-широка публика.

Ученият първи ясно заявява, че природните закони са математически, както сам твърди – „езикът на Бог е математиката“. Това е рязко скъсване с дотогавашните традиции в науката, основани на постулатите на Аристотел и поставящи логиката в основата на научните изследвания. Галилей показва забележително разбиране за връзките между математика, теоретична физика и експериментална физика. Той допринася и за отхвърлянето на сляпото приемане на авторитети (като Църквата) или други мислители (като Аристотел) в областта на науката и за разграничаването на науката от философията и религията.

Диалогът в прочутата книга на Галилей се води между поддръжник на Птоломей, последовател на Коперник и страничен наблюдател. Галилей знае, че Птоломеевата система е започнала да губи позиции и да отстъпва пред идеята на датския астроном Тихо Брахе, че Земята е неподвижна, Слънцето се върти около Земята, а планетите се въртят около Слънцето. Самият Галилей напълно пренебрегва теорията на Тихо, тъй като я смята за неадекватна.

Според Галилей науката е нещо отделно от религията, но църквата не смята така. Дори и прочутото му красноречие обаче не успява да го спаси и той е призован в Рим, за да отговаря пред Инквизицията. Заплашен с мъчения, Галилей се отказва от Коперниковата система.

Присъдата му включва три основни части: Галилей трябва да се отрече от хелиоцентричните си идеи (такива, които поставят Слънцето в центъра на галактиката). Идеята, че Слънцето е неподвижно, е осъдена като еретична.

Галилей е осъден на затвор, като по-късно присъдата е заменена с домашен арест. „Диалогът“ е забранен. Според тайно решение на съда, което не е приложено в пълна сила, е забранено публикуването на негови дотогавашни и бъдещи произведения. Със съдействието на негови приятели, Галилей е изпратен да излежава присъдата си в двореца на Асканио Пиколомини, архиепископ на Сиена. По-късно той се премества в своята вила в Арчетри край Флоренция, където остава до края на живота си.

Галилео Галилей е определян за един от създателите на естествознанието. Сред значимите му открития се нареждат термометърът, хидростатичното равновесие, законът за земното притегляне; принципите на модерната динамика и пръвата астрономическата тръба, построена през 1609 г. във Венеция.