Нина Александрова
Мъже и жени от десетки държави са се мъчили да намерят подходящите думи, за да опишат случилото се с тях през Втората световна война, надхвърлящо всичко, което са познавали дотогава. Мнозина прибягват до клишето: „Целият ад се изсипа“. Тъй като фразата се среща твърде често в описанията от очевидци на битки, въздушни нападения, кланета и потопявания на кораби, от дистанцията на времето сега тя може би звучи банално. И все пак в едно важно отношение думите улавят същността на борбата за оцеляване на стотици милиони хора, изтръгнати от мирния си, подреден живот, за да се изправят пред изпитания, в много случаи продължили с години и завършили със смърт за най-малко шейсет милиона души.
Между септември 1939 г. и август 1945 г. в резултат на световната война са загивали средно 27 000 души на ден. Впоследствие някои оцелели откриват, че начинът, по който са се държали по време на изпитанията, ще определя положението им в техните общества до края на живота им, за добро или за лошо. Онези, които са се сражавали смело, се покриват със слава, благодарение на която си осигуряват високи държавни постове или изгодни финансови позиции. И обратно. След над 35 години проучвания на Втората световна война един от най-авторитетните историци Макс Хейстингс успява да обедини най-важните военни сблъсъци и политически решения от периода, както и съдбите на обикновените хора във „Светът във война“.
Невъзможно е да се опише в една книга необятността на войната – най-монументалното събитие в човешката история. Основната цел обаче на книгата е да се осветли значението на конфликта за множество обикновени хора от различни общности, както активни, така и пасивни участници – въпреки че разликата често пъти е размита. Дали например жена от Хамбург, която е подкрепяла горещо Хитлер, но загива през юли 1943 г. при бомбардировките на съюзническата авиация, е съучастничка във вината на нацистите за войната, или невинна жертва на зверско нападение?
Еврейският геноцид е най-съгласуваното мероприятие за практическо прилагане на нацистката идеология. Понастоящем на Запад битува схващането, че войната се е водила заради евреите, и затова Макс Хейстингс подчертава, че това не е така. Въпреки че Хитлер и неговите последователи обвиняват евреите за всички проблеми на Европа и Третия райх, истинската борба на Германия със Съюзниците е за власт и господство в Северното полукълбо. Страданията на еврейския народ под нацистка власт не вълнуват особено Чърчил и Рузвелт по време на войната, а още по-малко (както може да се очаква) Сталин. В крайна сметка около една седма от всички жертви на нацизма и почти една десета от всички загинали във войната са евреи. Но по това време Съюзниците разглеждат гоненията срещу евреите само като част от всички вреди, нанесени от Хитлер – и дори днес руснаците все още възприемат Холокоста по този начин. Ограниченото внимание, което Съюзниците отделят на зверствата срещу евреите по време на войната, е източник на разочарование и гняв сред информираната еврейска общност още тогава и предизвиква силно възмущение до наши дни.
Една от най-важните истини за войната, както и за всички човешки дела, е, че хората винаги тълкуват случващото се с тях само в контекста на собствените си обстоятелства. Фактът, че обективно и статистически страданията на някои хора са по-малко ужасни от тези на други другаде по света, няма никакво значение за самите засегнати.
Някои аспекти на военновременния опит са почти универсални: страхът и скръбта; мобилизацията на млади мъже и жени, принудени да водят несвойствен за тях живот, коренно различен от този, който са избрали, често с оръжие, а в най-лошия случай – като роби. „Бумът на проституцията става трагично глобално явление, което заслужава да му се посвети отделна книга“, споделя Макс Хейстингс. Войната предизвиква и масови преселения. Някои от тях са организирани: половината население на Великобритания е принудено да смени жилището си през този период, а мнозина американци започват нова работа на чуждо място. Другаде обаче милиони са изтръгнати от родните си общности при ужасни обстоятелства и се сблъскват с изпитания, от които често пъти не оцеляват. „Живеем в странни времена – пише неизвестна берлинчанка на 22 април 1945 г. в един от големите дневници на войната. – Преживяваме историята от първа ръка, сюжети за все още ненаписани сказания и все още неизпети песни. Но погледната отблизо, историята е много по-грозна – само трудности и страхове“.
Освен да зададе хронологичната рамка и да отрази голямата картина, контекста на събитията, тази книга успява да предаде докосващите истории на обикновени хора от всички страни на фронта и в тила. Това са войници, моряци, пилоти; екзекутори от СС и жители на Ленинград; японски камикадзета или азиатски цивилни – един цял свят във война, в който почти всеки е засегнат. Щателно са проследени и големите теми като първоначалните успехи на германците и японците, решаващите мигове на промяна на баланса на силите и обратното броене до разгрома на Третия райх и хвърлянето на двете атомни бомби над Хирошима и Нагасаки.
Хейстингс хвърля светлина и върху по-непознати страни на глобалния конфликт , които не са разглеждани така изчерпателно през десетилетията – като войната между Съветския съюз и Финландия или Бенгалския глад през 1943–1944 г., за който Джавахарлал Неру пише, че е „последната епитафия на британското господство в Индия“.
Ето какво споделя още Хейстингс:
„Тази история подчертава гледните точки и преживяванията на ниските нива на йерархията, отразявам гласовете на малките хора, а не на големите играчи. Дневниците и писмата от това време документират какво са направили и претърпели хората, но в повечето случаи не отразяват мислите им – а последното би било много по-интересно, но е и много по-неуловимо. Очевидното обяснение е, че повечето войници са били млади и незрели – изпитвали са крайна възбуда, ужас и трудности, но малцина са имали емоционалната енергия за размисъл, защото са били вглъбени в непосредственото си физическо обкръжение, нужди и желания.
От ключово значение е, че само малък брой национални лидери и военачалници са знаели нещо за нещата извън непосредственото им полезрение. Цивилните са живели в мъгла от пропаганда и несигурност, не по-малко гъста във Великобритания и САЩ, отколкото в Германия и СССР“.
