Нина Александрова
„Васил“ в основата си разказва простичка на пръв поглед история, макар и силно въздействаща. Но нима човешките истории са прости?! Всяка е следа, всяка следва собствен ритъм. Тази е притча за емпатията, приятелството и (пре)откриването на връзките между хората.
На екран са събрани едни от най-популярните имена в съвременната испанска кинематография – Кара Елехалде, Александра Хименес и Сузи Санчес, както и безкрайно талантливият Иван Бърнев. Лентата е дебютна за режисьора и сценарист Авелина Прат, позната преди това с работата си в късометражни продукции. Продуцирана е от Мириам Порте (Distinto Films) от испанска страна и Мина Милева и Весела Казакова (Activist 38) от българска.
Филмът е вдъхновен от действителни събития, случили се в семейството на Прат преди около десетина години – истинският ѝ баща, единият от героите – самотният вдовец Алфредо – учудва своите близки и най-вече себе си, като се съгласява да подслони в дома си бездомен емигрант от България на име Васил. Той остава да живее при него 2 месеца. Новият съквартирант се оказва мил и сърдечен човек, който не се плаши от дребна къщна работа и споделя страстта на хазяина си към ежедневните партии шах и бридж. Това е езикът, на който общуват. Бавно, с грациозната деликатност на фигурите, движещи се по черно-бялата дъска, двамата откриват общи житейски ценности, позволявайки искреността на отношенията им да ги промени към по-добро. А Авелина Прат успява майсторски да се отстрани от клишето за лошия източноевропейски емигрант и да насочи окото на камерата към испанците, целяща да получи отговори на въпросите: Защо се изолират в себе си? Защо отказват да общуват или го правят с предразсъдъци? Защо отказват да помагат на различните?
Филмът е сниман във Валенсия, а на екраните в Испания беше показан на 4 ноември. Една от целите на Авелина Прат е испанците да си дадат равносметка какви трудностите и пътищата ги свързват с тях. „Васил“ е един от петте филма с българско участие, подкрепен от програмата „Медиа“ на ЕС. България участва със 100 000 евро, а общият бюджет на филма е над 2 милиона. Заснет е основно на испански език, който се преплита деликатно с българска реч.
Преди няколко месеца, в края на миналата година и по-малко от две седмици след световната си премиера на кинофестивала във Варшава, двамата водещи актьори във филма „Васил“ си поделиха отличието за най-добра мъжка роля на 67-ото издание на кинофестивала Seminci в испанския град Валядолид – това са испанският актьор Кара Елехалде и българският Иван Бърнев. „С Иван успяхме да се разберем и не само да работим заедно, но и станахме големи приятели. Обичам го“, каза след обявяването за наградата Кара Елехалде, един от най-популярните испански актьори и режисьори. Още преди пускането на „Васил“ в Испания критиката почти единодушно обяви българския актьор за откритието на филма.
Ето какво сподели Иван Бърнев пред Oshte.bg за филма и персонажа, в който се превъплъщава, избран на кастинг измежду 10 български актьора.
– Г-н Бърнев, как приемате вие света на Васил?
– Това е филм за прошката. Деликатен, идеализиран, с чисти намерения, добър, прекрасен, че и свири на кларинет – това е Васил. Филмът е малко наивен, но може би трябва да е такъв, за да лъснат от другата страна истинските конфликти и разминавания между хората. Киното трябва да предизвиква живота. А историята на Васил е много подобна на някои, които съм чувал от мои познати. Актьорите, сме благословени с това, че можем посредством чужди истории да обогатим самите себе си, макар отначало да не схванах идеята на „Васил“, имах едва 40% успеваемост в това начинание, но усетих, че става въпрос за нещо важно.
– Как филмът е приет в Испания?
– Испанците нищо не знаят за нас, за тях сме неизвестна част от уравнението в Европа. Филмът се стреми да обогати хората малко повече, да разберат другите, защото испанците са в Европа, ние също сме, но се оказва, че ние знаем за тях повече, отколкото те за нас. Те ни бъркат с други страни. Това малко се държи и на нашата народопсихология. Ние, българите, сме любопитни хора и знаем за света много повече, отколкото светът знае за нас
– Открихте ли истинския Васил? Стигнал ли е до Канарските острови?
– Така и не успяхме. Издирвахме го, знаехме, че се казва Георги, или по-скоро фамилията да е била Георгиев… И че накрая все пак е успял да стигне до Канарските острови. Но така и не го открихме, а може би самият той не искаше да бъде намерен, да бъде афиширан.
