Катерина Хапсали
По-добре без подарък на Свети Валентин. Казвала съм си го неведнъж наум, виждайки всякакви несполучливи дарове за Деня на влюбените.
Истината е, че този празник, вече стабилно привнесен и у нас, сякаш буди у тълпите някакво желание за бърз, бесен, евтин кич – като почнем от налудничавите балони и еднаквите червени плюшени мечета Made in China, и стигнем до увехналите рози, които към края на деня вече се продават на нормални цени по софийските кръстовища…
Питала съм се неведнъж дали цялата тази консуматорска безвкусица не се дължи на факта, че честването на Свети Валентин изобщо не е типично за нашите географски ширини, та затова нямаме нито традициите, нито вкуса за детайлите на празника.
Ясно си спомням студентските ми години в Щатите – да, Денят на влюбените се честваше масово и шумно, но подаръчната вакханалия не бе чак толкова евтина и кичозна. Вероятно защото хората там приемат празника сериозно и наистина се подготвят отдалеч за него – резервират пътешествия, подбират подаръци с лично послание, спретват истински сантиментални изненади. А не възприемат датата като някаква нова шумна мода, изискваща непременно да вземеш кривогледо плюшено мече от бензиностанцията и няколко клюмнали карамфили.
Всъщност, нека започнем точно от бензиностанциите. Една модерна вървежна максима от англоезичния свят твърди, че всичко, което можеш да купиш на бензиностанция, просто не става за подарък! Особено пък за Свети Валентин. Освен ако не си влюбен хлапак от прогимназията, едвам спестил малко джобни, за предпочитане е да не вземеш нищо, отколкото да „отбиеш номера“ с малко червено сърчице с 5 бонбона вътре. Нищо не натежава толкова на 14-и февруари, колкото товара на клишетата! Ако не можеш да измислиш нищо по-креативно и с по-специално лично отношение, по-добре не слагай любимия човек под общ знаменател.
Моя позната например бе събрала цяла колекция от плюшени играчки. Не защото им е фен, а защото гаджето ѝ 7-8 години подред гордо ѝ връчваше рошави екземпляри от онези малки плюшковци, с които е заредена всяка стандартна бензиностанция… В някакъв момент се оказа даже, че мечетата почват да се повтарят! Но човекът (вече в историята, не заради мечетата) тъй и не се сети да погледне извън кутията на стандартния празничен кич и да вземе на момичето си, примерно, кашмирен шал, нежен акварел или нова книга от любим автор.
Бутафорията на празника у нас продължава и с особено несполучливите балони, които внасят допълнително усещане за гротеска в изкуствената еуфория, и с цветята, които вече споменах. Формулата тук е сходна с тази на 8-и март: важно е да подариш няколко задължителни стръка нещо си, просто защото…така се прави!
Хич не ми се навлиза даже в темата за еротичното бельо (мда, пак червено), което също първосигнално свързваме с този ден – сякаш един театрален ален жартиер ще докаже на възлюбената колко много я обичаш. Сори, но това по-скоро носи привкуса на подигравка…
Истината е, че вместо да осъзнаем философията на празника, някак залитнахме по стереотипите и карнавалната му, зрелищна страна. И затова е хубаво, броени дни преди този прословут Ден на влюбените, да не се въоръжаваме с панаирен реквизит, а да се замислим за нещата, които любимият ни човек истински обича!
Да, точно те са подходящите подаръци за този ден, както и за всеки друг от календара. Именно с тях показваме колко добре познаваме и ценим някого, как го приемаме с всичките му особености и със специфичната му настройка към света…
Сред любимите ми подаръци, които съм получавала за Свети Валентин, фигурират например прекрасни книги, разкошна музика (под формата на дискове или билети за концерт), накити с конкретно послание и дълбок смисъл, както и приготвени с много обич ястия, но най-важното е, че съм имала късмета те да бъдат обмислени и подбрани само и единствено за мен! Без да бъдат част от общия конвейер, бълващ дрънкулките за празника…
В крайна сметка, смисълът на Деня на влюбените е да уверите някого, че за вас няма никой друг по-важен на света!
Направете го.
