„Баща ми се казва Мария“ – всички измерения на любовта в една комедия

Ако искате да избягате от затормозяващото ежедневие и да се посмеете със сълзи и от сърце – даваме бърза и изпитана рецепта. Както повечето представления на театър „Мелпомена“, „Баща ми се казва Мария“ образува внушителни опашки пред театрите, а билетите за него са продадени за минимум месец напред в цялата страна. И има защо. Когато събереш на една сцена Станимир Гъмов, Асен Блатечки, Стефан Рядков, Румен Угрински, Петьо Петков- Шайбата, Жанина Стоилова и Невена Бозукова, експлозията от смях и забавление е сигурна. Автор на цялата тази взривяваща емоциите комедия е Иван Ангелов.

Големият въпрос за различията и различните в днешно време намира своите отговори чрез хумора. И любовта, разбира се. Накъде без нея?! На повечето от нас ни се е случвало да забравим някой друг празник, да попресолим манджата на претенциите си, да живеем в образите на очакванията на обществото, вместо в своите собствени. А какво да кажем за „младите“, които така успешно попиват житейските ни неволи и още по-успешно ги надскачат? Умело влизайки под кожата на зрителите, персонажите ни въвличат в една колоритна семейна история, в която нищо човешко не е чуждо никому. Безспорните любимци на публиката превъплъщават сякаш почти всичките ни предразсъдъци и дребни хитринки в едно. Със замах.

На какво ни учат омразата и любовта? Всъщност, не е ли любовта единственият отговор? Удивително е как тези философски въпроси намират своите естествени отговори в сюжета на постановката. Повечето от тях забавни, други – оставящи широк хоризонт за размисъл. И насред цялото това цунами от конфузно – поучителни ситуации, за разкош, на сцената тържествено се настанява политиката. Пикантна подправка или черешка на тортата, въпрос на вкус. Но всеки такъв може да оцени високо нейната ключова роля в представлението. Събирателен образ на политическата класа – лъскава, изискана, с изисквания, но и провинциален диалект. Забавен, добре познат, но кусур, в крайна сметка. От онези, на които обичаме да се надсмиваме гръмко, стига огледалото да не е обърнато към нас.

„Баща ми се казва Мария“ е от онези спектакли, в който откриваш нещо ново с всяко следващо гледане. И не ти омръзва. Тук е мястото да отворим скоба, че това представление се появи като естествено продължение, макар и не сюжетно свързано, на тоталния театрален хит „Жена ми се казва Борис“. Преди пандемията почти същият актьорски състав изигра на препълнени зали над 100 пъти за една година тази фантастична комедия. Така че „раждането“ на „Баща ми се казва Мария“ е една закономерност на очакванията и жаждата на публиката, химията между актьорите на сцената и вечните истини. Все пак: „Светът е оцелял, защото се е смял“.