Нина Александрова
Доскоро Анете Биерфелт е известна в родината си като певица, авторка на текстове на песни и носителка на редица награди, два пъти номинирана за „Грами“. Не е тайна и интересът й към изобразителното изкуство. „Когато животът ти изпрати хипопотам“ я превръща не просто в изгряваща, а в ярка звезда на европейския литературен небосклон. В първия си роман Анете ни разказва за неотлъчния стремеж на три поколения да се докоснат до любовта и изкуството и да осъществят мечтите си дори когато животът им изпраща… не само хипопотами. За любовта, разочарованията и какво правят хората с тях е основаната тема.
Творбата е историята на едно нестандартно датско семейство, проследена през три поколения – дядото Ханибал, непоправим романтик, любимата му, рускинята Варинка, здраво стъпила на земята, дъщеря им, стюардесата Ева, влюбена в небето, съпруга й Ян Густав, влюбен в гълъбите, и техните деца – Филипа с достъпа си до отвъдното и близначките: Олга певицата и Естер художничката. В този роман се говори също за един хипопотам, но и за слон с главно С, за разполовени дами и седморъко ябълково дръвче, за куполи като луковици и много за Любовта на столетието, преследвана от всичките герои. Освен това „Когато животът ти изпрати хипопотам“ е творба, написана на неповторим образен език, съчетание на поетичното с екстравагантното. Авторката споделя, че е искала книгата й да е като филм, затова е могла да стои върху едно изречение с векове – само за да го изпълни с цвят и музика.
Творба, в която любимият носи любимата на ръце и крака, слоновете се свиват при прането, рапсодистът е човек, чийто живот се лее фриволно като рапсодия, героите ритуално си облизват лицата, за да изразят добрите си чувства, а любимата ругатня на Варинка е „игнорирай го този задник“.
„Понякога разочарованията са голям подарък, независимо че не са облечени като нещо красиво, ако се разровим обаче, можем да го открием. За това става дума в моята книга„, споделя Анете по време на гостуването си в България в рамките на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал, чието мото тази година е „Създаваме истории. Създаваме история“.
Биерфелт признава, че понякога датчаните са много затворени като хора, самата тя не е такава заради многото пътувания и живот на различни места по света, сред които Канада и САЩ. „За да създадеш нещо, трябва да пазиш детското в себе си“, посочва Анете. И допълва, че човек никога не знае какво ще се случи, всичко е изненада. „Мисля за това и за него искам да пиша – за да ви дам приключение. Много харесвам хората и за мен е интересно винаги, когато се запознавам с нови култури“, казва още авторката.
