Алиса Атанасова, изиграла Петя Дубарова: Живея в приказка без край, но не всеки бунт си заслужава битката

Изявите ѝ на сцената са разнопосочни – от „Любовта на Анатол“ и „Гео“, през „Човекът, който искаше“ до ролята на Том Сойер. Гледаме я и в „Петя на моята Петя“, където се превъплъщава в Петя Дубарова. Обитава и театъра. Трето поколение атьор е в семейството. Алиса Атанасова е отворена, талантлива, любопитна, обаятелна. Казва, че животът ѝ е приказва без край. Вижте какво ни разказа тя за себе си.

Г-це Атанасова, трудно ли се играе Петя Дубарова? Кое беше най-голямото предизвикателство?

Не се играе трудно когато имаш подкрепата и доверието на режисьора, сценаристите и партньора пред теб. Най-голямото предизвикателство беше да се срещна със 17-годишното си Аз отново и да намеря паралели между него и Петя Дубарова.

Как и колко време се готвихте за ролята?

Знаех, че ще снимаме поне година преди това и имах време да изчета, премисля и усетя отново всичко, което Петя Дубарова е писала и което другите са писали за нея.

От филма излязох разплакана, но и с изключително пълно сърце и заредена душа. Младите хора – някои от тях все още гимназисти, се чувстваха по същия начин. От такива ли филми имаме нужда сега?

Не само сега, а винаги. Киното е за това – да вълнува, да размества чувства и мисли, да приповдига духа и да задава въпроси, над които да разсъждаваме след излизането от салона. Сега обаче мисля, че имаме много силна потребност от оптимизъм и вяра в доброто, както и в собствените сили. А от тези неща във филма има в изобилие.

Какво е общото между Петя от филма и поетесата Петя Дубарова?

Талантът, доброто сърце и непримиримостта с несправедливостта.

Младите хора разбрани ли са днес – или проблемите им се губят из тези на възрастните – в тичане, бързане, многото дини под една мишница?

Опасявам се, че често не са. От другите поколения, както и сами себе си не разбират добре, поради липсата на подкрепа, изслушване, внимание и обратна връзка. Но това едва ли е проблем на това време и пространство. Винаги е имало неразбиране между поколенията, но колкото повече говорим за това и даваме гласност на нуждите им, толкова по-близо сме до здравословната връзка с тях.

Винаги ли талантът се свързва с непримиримостта?

Зависи какво разбираме под непримиримост. Ако става въпрос, за това да не се примириш с външни обстоятелства и да се откажеш да служиш на дарбите си, може би, да. Талантът намира различни пътища да се прояви, стига надареният с него да има воля и постоянство.

Кога и как един млад човек стига до крайност?

Когато всичките му други средства са изчерпани. Ако системно не биваш чут, разбран и подкрепен, търсиш радикални начини да провокираш света да запълни тези липси.

Важно ли е да си подбираме битките, независимо на каква възраст сме? Това е едно от важните послания във филма.

Мисля, че да. Не всяка кауза заслужава времето и енергията ни. И двете са ограничен ресурс и е много важно човек да може да избере тези, които си заслужават усилията.

Бунтовете на вятъра винаги ли са обречени?

Не бих обобщила. Но дори един бунт на вятъра може да те научи на много неща. Най-малкото да различаваш видовете ветрове.

Вие сте трето поколение актьор във вашето семейство. Как избрахте професията?

На шега. Не беше цел, но не исках и да изпускам шанса да се „пробвам“ . Приемането ми в Натфиз предреши избора на пътя натам.

Какво съвети ви дава баща ви, актьорът Атанас Атанасов? И вслушвате ли се в тях?

„По-леко, забавлявай се, не се взимай толкова насериозно“. Вслушах се със закъснение, но да.

Липсва ли ви България, вие живеете в Берлин? Успявате ли често да се връщате?

Липсва ми много, да. Връщам се при всяка (не)удобна възможност.

Споделете с нас как минава един ваш ден?

Зависи от деня. В последните месеци прекарах много часове, пътувайки за снимки в различни градове на Германия и работейки на лаптопа си от влаковете. Съчетавам работа като UX Designer с актьорство и дните започват рано и приключват късно.

Алиса е приказно име. В каква приказва живее Алиса Атанасова?

Приказка без край. Не съм стигнала до момента на „…и заживели щастливо“. За мен търсенето и промяната са константа.