in

Ясен Атанасов пред Oshte.bg: Всеки бунт си заслужава битката

Ясен Атанасов

Ясен Атанасов е на 25 години от София. Израснал е в семейство, в което театърът и киното са били неразделна част от живота и традициите. Миналата година завършва актьорство за драматичен театър в класа на проф. д-р. Ивайло Христов в НАТФИЗ. Талантлив и харизматичен млад човек. Въплъщава голяма част от себе си в авторския си подкаст Ти да видиш и в прочулия се съвместен проект Да се изгубиш нарочно. Влиза в една от главните роли в прекрасния български филм „Петя на моята Петя“. 

Как се подготвихте за ролята на Анди във филма „Петя на моята Петя“. Кое беше най-трудно?

За ролята се подготвих така, както всеки професионален актьор би трябвало да подходи – задълбочих се в творчеството на Петя Дубарова, направих свои проучвания за времето, в което е развивала своята дарба, за хората, с които е била обградена – в интернет има всичко. Във филма има една моя любима реплика: „Какво толкова се чудите – там всичко си го пише“, т.е, в творчеството ѝ, и наистина е така. То ми помогна да добия представа за това, с което предстоеше да се занимавам. Не бих го определил като най-трудно, но със сигурност гимназиалните ми години бяха леко в спомените ми, тъй като по време на снимките бях вече на 22, а трябваше да играя 17-годишен. Но благодарение на обстановката и чудесните ученици от гимназията в Бургас, където снимахме, набързо успях да вляза обратно в режим ученик и беше наистина забавно.

Всяко поколение ли има своята Петя Дубарова, израз на бунт, мечта, вдъхновение?

Силно се надявам да е така, тези хора са неизменна част от обществото и двигател за промяна.

Всеки младежки бунт ли си заслужава битката?

Смятам, че да. Разбира се когато пораснем и се обърнем назад, може би някои от тези битки ни се струват маловажни и смехотворни, но със сигурост са ни научили на нещо. Явно на момента сме държали на тях и това не бива да се пренебрегва. С други думи – човек ако не си счупи главата поне веднъж, няма как да разбере. С времето обаче е хубаво да преценим в какво да влагаме своята енергия и на кое да отделяме внимание.

Кой ваш бунт не си е заслужавал усилията?

Бунтът срещу майка ми, че аз знам по-добре дали ще ми е студено навън. Мисия невъзможна – майките винаги знаят по-добре, хахахаха.

Имате ли грешка, която ще помните винаги?

Преди 5 години го смятах за грешка, но сега вече гледам на него като на урок – заминаването ми да следвам в Германия. Нямах идея защо го правя, но си мислех, че е правилното нещо. Ако не бях заминал обаче, никога нямаше да разбера какво ми се прави всъщност.

Кои мечти ще преследвате цял живот?

Тази да съчетая работа с пътувания плюс малко море, пясък, хамак и красиви залези. Bellissimo!

Кой ви е любимият учител от Немската гимназия?

5-те години в Немската гимназия бяха едни от най-хубавите години в моя живот. Те нямаше да бъдат такива, ако не бяха г-жа Даниела Петрова, г-н Тодов Ковачев, г-жа Рада Синадинска, г-н Нено Юруков и още много други, разбира се. Те са прекрасни. Благодарен съм за всички уроци, получени от тях.

Кое ви вдъхнови да изберете киното и театъра? Как се случи всичко?

Като че ли всичко се случи от само себе си. От 8-годишен играех в мюзикълите „Оливър“ и „Страхотни момчета“ в Младежки театър „Николай Бинев“. На тази възраст за мен това беше хоби и главно забавление. Явно нещо отвътре ме е човъркало, че може би не трябва да остане на ниво хоби, а да се превърне в професия. За сметка на това забавлението от тогава до сега не се е променило.

Какво ви съветва баща ви – лично и професионално?

С баща ми почти не си говорим за работа, но когато го правим, е винаги точно и конкретно, без излишни коментари, разбираме се от раз. Това, което съм научил в последно време от него, и което важи и за личното и за професионалното развитие, е „да го карам по-спокойно, всичко ще се нареди, когато трябва, без излишен напън и „натягане“.

Разкажете ни повече за вашия подкаст „Ти да видиш“?

„Ти Да Видиш“ се роди в един следобед някъде по време на далечния първи „локдаун“. Замислих се защо да не опитам да поканя в уютна и ненатоварваща атмосфера актьори, на които се възхищавам и които бих попитал неща, които ме вълнуват, свързани не само конкретно с тази професия. Без прожектори, без напрежение, без очаквания, без банални непрекъснато повтарящи се въпроси, без време, което ни притиска и във време, в което бяхме свели социалните си контакти до минимум. Поне аз лично имах нужда от 1 час разговор с някого, без да намесваме тази пандемия. Звъннах на сестра ми (винаги се допитвам до нея), тя одобри идеята и каза, че наистина би било вълнуващо и си заслужава и се заех!

Споделете с нас как минава един ваш ден?

Трудно ставане, пиене на кафе, ако е възможно не на тъгъдък – същото важи и за закуската, репетиция, импровизиран обяд в движение, някоя работна среща или пък неработна такава с познати, евентуално зареждане на гориво и привечерна разходка нанякъде с колата. Не обичам да се застоявам вкъщи, освен ако не е -11 градуса. Тогава чета някоя книга или свиря на пиано. Късното лягане е задължително, въпреки че не разбирам как винаги става така.

А една ваша нощ?

Бързо. Винаги в най-неподходящият момент става 9:00. Не знам как се случва това, наистина. Направо е плашещо.

Прочетете още:

Алиса Атанасова, изиграла Петя Дубарова: Живея в приказка без край, но не всеки бунт си заслужава битката

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Камерън Диас

Камерън Диас: да изоставиш с радост Холивуд

информационни войни

Информационни войни – съвременният бич за хората