in

ЛюбовЛюбов

Човекът, който снима снежинки

Студът и снегът не са най-приятното нещо на света. Радват им предимно децата и… хората, запалени по „хващане“ на снежинки. Не, не си мислете, за снегопочистващваща техника и фирми, които ни обещават да хващат снежинките във въздуха. Мислете си за изкуство. И за наука.

Един човек, който съчетава и двете е Нейтън Мийрволд, доктор по теоретична математика и физика от университета в Принстън, оглавявал технологичния отдел на Майкрософт близо 15 години.

Какво се случва, когато един учен е влюбен във фотографията?

Ами прави уникални снимки, като използва познанията си по математика и физика. Така създава уникални визии на ледени кристалчета, които според Smithsonian Magazine са фотографиите на снежинки с най-висока резолюция, известни досега.

Колкото по-студено е времето, толкова по-щастлив е ученият фотограф от Калифорния, защото са по-големи шансовете да направи уникални фотографии на снежинки. Снежинка по снежинка, днес в колекцията на Нейтън има стотици изображения, които хващат и най-микроскопичните детайли на замръзналата вода, която пада от небето.

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от RT DE (@de_rt_com)

Неотдавна става ясно, че той е създал камера за снежинки с най-висока резолюция в света. Снимките, които показва, доказват, че наистина успява да хване микроскопични детайли в снежинките, които не са виждани преди.

За първи път му хрумва идеята да снима снежинки преди 15 години, когато се запознава с Кенет Либрехт от Института по технология в Калифорния, който изучава физиката на снежинките. „Тогава си помислих, че би било чудесно да снимам снежинки“, казва Мийрволд, цитиран от Smithsonian Magazine. Но едва преди 2 години започва да „сглобява“ фотографска система за художествено снимане на снежинки. „Оказа се, че е по-трудно, отколкото си представях“, споделя той.

Снимането на снежинки не е нещо ново. В края на 80-те години на 19-ти век един фермер от северния американски щат Вермонт започва да прави първите опити за снимане на ледени кристалчета в своето ранчо. Той се смята за пионерът в това начинание, а неговите снимки се пазят в архивите на института Смитсониън във Вашингтон. Неговите снимки вдъхновяват разбирането, че на света не съществуват 2 еднакви снежинки.

Години по-късно десетки фотографи посвещават време и усилия на това странно занимание, но изглежда Мийрволд е един от малкото, който създава специална система. Тя се състои от микроскоп и камера, но и от още части, които работят „в екип“, за да постигнат амбициозната задача да хванат снежинката. Това е изключително трудно не само защото повечето снежинки имат микроскопични размери, но и защото могат да се разпадат почти мигновено.

Тъкмо тенденцията на снежинките да се разпадат е едно от най-големите предизвикателства пред Мийрволд. Той го решил като оборудвал снимачната си система с термоелекрическа охлаждаща система с карбонова рамка и лед осветление, което произвежда по-малко топлина от стандартните лампи. Всяка част от неговото оборудване е направена от материали, които не могат да причинят топене. „Светлината може да стопи снежинката, затова намерих фирма в Япония, която произвежда лед светлини за индустриални цели“, казва амбициозният фотограф пред Smithsonian Magazine. Дори светкавицата на неговия апарат е около 1000 пъти по-бърза от тази на обикновена камера.

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от Frank the Cactus (@frank_thecactus)

Eдно от най-големите предизвикателства било да измисли как физически да хване снежинката. И това не се оказало толкова лесно. Мийрхолд бързо осъзнал, че „хващането“ направо върху стъклото на микроскопа няма да помогне, тъй като стъклото е известно с отличните си изолаторски качества. Като се поразровил в познанията си по физика, Мийрхолд допуснал, че изкуствен сапфир, направен от същия кристален материал, какъвто има в качествените часовници, би имал по-ниска топлопроводимост, отколкото стъклото.

Но за да стигнат снежинките до сапфира, те трябва първо да бъдат уловени. Мийрхолд използва „дъска от пяна“. След като „улови“ достатъчно снежинки, той прави бърза визуална инспекция и решава, коя най-добре пасва на неговата цел. „Само една от няколко хиляди снежинки е достатъчно перфектна за снимане“, казва той. Когато снежинките са залепени една за друга, той няма много време и трябва бързо да решава дали да ги разделя, или да се насочи към следващата.

Мийрволд успява да фотографира една снежинка средно около 100 пъти. Накрая, като използва специален софтуер, събира фотографиите в едно и създава окончателната снимка. „Трябва да направиш много снимки с цел да получиш достатъчно висока резолция. Многото снимки, поставени заедно предоставят достатъчно възможности, за да се види всяка снежинка много добре“, казва Мийрволд.

В процеса на проучване Мийрволд установил, че някои снежинки са по-подходящи за снимане от други. Тези, които падат в северозападната част на Америка до Тихия океан, се оказват едни от най-неподходящите. Те не са достатъчно „студени“ или се стапят или се изпаряват твърдзе бързо. Тези пък на източния бряг са твърде влажни, заради високата влажност на въздуха. Това ги кара да се слепват заедно, което пречи на амбициозния фотограф да ги снима поотделно.

Засега той намерил едно място с перфектните условия – Тиминс – малко градче в североизточната част на канадската провиция Онтарио.

Според него най-подходящото време за снrмане на снежинки, е когато навън е между -26 и -29 градуса по целзий.

  • Харесвате ли изображения на снежинки?

    Frosty snow flakes

    Споделете вашето мнение с нас

    • Да
    • No

КАКВО МИСЛИШ?

3 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

30-те най-добри храни за силен имунитет

Лесна и бърза рецепта за домашни целувки