Нина Александрова
Фернандо Гарсия Балестерос е роден в Барселона през 1970 г. Завършил е фармация в университета в Барселона и англицистика в Мадрид. Дълго време работи в областта на здравеопазването и в момента е преподавател по „Здравни грижи“. Автор е на книгата за юноши „Добротата на непознатите“, както и на серия криминални романи, чието действие се развива в Барселона през 1909 г. – „Престъпление в театъра“, „Смърт в лабиринта“ и „Градът и прошката“.
Вие сте дипломиран фармацевт, а също така сте следвали и англицистика – на пръв поглед две доста различни дисциплини. Как успявате да ги съчетавате във всекидневието си?
Всъщност се справям доста добре в съчетаването им. Преподавател съм по „Здравни грижи“ в университета и водя лекции на английски. Езикът също така ми помага да следя най-новите научни статии.
Откъде произлиза интересът ви към литературата? Имате ли любими писатели?
От дете винаги съм си измислял различни светове и въображението ми винаги ме е тласкало напред. Крачката от фантазирането към писането беше естествен процес. Любими автори са ми Джон Банвил, Маргарет Атууд, Джойс Каръл Оутс и много други. Колкото до полицейския роман, почитател съм на големите дами на криминалето като П. Д. Джеймс и Рут Рендъл. Според мен техните романи надхвърлят жанра си и могат да се считат за класика.
Как се превърнахте в публикуван автор?
Благодарение на издателите ми Мария Хосе де Хайме и Роса Фрагуа. Пътят към издаването на дебют е труден, но те повярваха в мен и ми дадоха възможност.
Какво ви подтикна да ситуирате действието на първата си книга за възрастни в Барселона от началото на XX век?
Годините между викторианската епоха и Първата световна война винаги са ме очаровали. Това са времена, в които постепенно се е разкривал един нов свят благодарение на напредъка на науката и технологиите, а на този фон строгото разделение на социалните класи започнало да се разклаща. В тези години е съществувала любопитна смесица между модерния свят, какъвто го познаваме днес, и викторианското минало.
Барселона е един изключителен град и от книгите ви си личи, че познавате историята му много добре. Споделете някой малко известен факт за нас.
Известният Готически квартал в центъра на града, където се намира и Катедралата на Светия Кръст и Света Еулалия (или „Ла Сеу“), всъщност е започнал да се нарича така едва в средата на миналия век. В града са настъпили много промени, за да бъдат отворени пространства за нова инфраструктура като бул. „Лайетана“ и на мястото, което днес познаваме като „Готически квартал“, са били преместени цели фасади на антични сгради, предназначени за разрушаване. Всъщност, до известна степен този квартал е претворяване на миналото.
Разкажете ни за главния герой в книгата си „Престъпление в театъра“ – инспектор Игнаси Рекесенс.
В литературата много полицейски инспектори са описвани като хора с трудни характери, имащи проблеми със зависимости. Аз сметнах, че един инспектор може да бъде и неподкупен и достоен, да се опитва да помогне на обществото, разкривайки истината и несправедливостите. Игнаси Рекесенс е ветеран от войните в Куба и Мароко, станал е свидетел на много страдание и иска да настъпят по-добри времена. Неговият метод на разследване е да вникне в човешката природа и мотива зад извършването на престъплението.
Вече сте публикували три романа за случаите на инспектор Рекесенс. Каква съдба сте отредили за героя си? Ще продължи ли по пътя на справедливостта, или бурните времена ще накърнят чувството му за дълг?
За инспектор Рекесенс дългът стои над всичко и поради това той ще се опълчи на хора с богатство и власт. А това в повечето случаи може да се окаже много опасно.
Българските читатели за пръв път ще се докоснат до вашето творчество. Бихте ли искали да се обърнете към тях?
Изключително щастлив съм, че ще бъда издаван на български език. Да видя книгата си, написана на кирилица, е много вълнуващо. Възползвам се от случая да благодаря на ИК „Хермес“ за това. С тяхна помощ българските читатели ще могат да се запознаят както с един бурен период от историята на Барселона, така и с някои емблематични места като „Рамблас“ и „Големия театър Лисеу“ и всичко това посредством разплитането на мистерията с убийството на графиня Виктория де Кордона.
