Нина Александрова
Когато на вратата се позвъни в осем и половина в онази гореща, ленива утрин, Коко знаеше, че са дошли да я арестуват. Можеше да се запита за миг дали на прага не стои някой друг, например перачката с чистите чаршафи или пиколото с ръкавица, изпусната във фоайето. Тя обаче знаеше. Макар че килимът заглушаваше стъпките им, тя усети как се приближават по коридора на „Риц“. Коко и нейната животинска интуиция. Знаеше – заради бясното дрънчене на звънеца, заради припряното тракане на токчетата на прислужницата и заради шумното отваряне на вратата. Знаеше. Угаси цигарата си в пепелника. Изненадващо за самата нея, тялото ѝ потръпна. Тя запали нова цигара и се окопити.
Откъсът е от книгата на Джоя Дилиберто „Коко в хотел „Риц“. Името на Шанел се е превърнало в синоним на стил и елегантност, но легендарната модна дизайнерка има и тъмна страна. Към края на Втората световна война в окупирания от немците Париж двама войници от Френската съпротива я отвеждат от апартамента ѝ в хотел „Риц“ и я подлагат на кръстосан разпит. Обвиненията в държавна измяна са породени от аферата ѝ с немския офицер Ханс Гюнтер фон Динклаге, но по-голямата част от този противоречив период от живота ѝ остава забулен в мистерия.
До този момент. За разлика от десетки французойки, които са задържани и подложени на унижения, модистката е пусната на свобода. Но какво в действителност се е случило по време на този разпит? И дали наистина си е сътрудничила с нацистите, за да спаси един от най-близките си хора? Изпълнен с любопитни исторически подробности и емоционални истини, „Коко в хотел „Риц“ е роман за избора, който една необикновена жена прави, когато залогът е твърде висок. И за последствията, които определят бъдещето и оставят отпечатък върху цялото ѝ наследство.
Джоя Дилиберто е автор на седем книги – три исторически романа и четири биографии, сред които „Париж без край: истинската история на първата съпруга на Хемингуей“, биография на дизайнерката Даян фон Фюрстенберг и „Мадам X“ за живота на Виржини Готро. Преподава творческо писане в няколко американски университета. Преди това работи като журналист за престижни издания като „Ню Йорк Таймс“, „Уол Стрийт Джърнъл“, „Чикаго Трибюн“, „Лос Анджелис Таймс“ и „Венити Феър“. Живее със съпруга си в Кънектикът, двамата имат един син.
Вече сте писала за Коко Шанел в романа „Колекцията“, защо решихте да я превърнете в главна героиня и на най-новия си роман?
Винаги съм я смятала за една от най-интересните жени на двайсети век. Тя извървява дълъг път от бедното си детство в сиропиталище до прочута дизайнерка и неизменна част от бляскавия свят на богатите и известните. И то във време, в което жените на практика са били лишени от статут и са разполагали с ограничени възможности да се издигнат по друг начин освен чрез брака. Другото, което ме заинтригува, е нейната естетика, как постига революция в модата, заменяйки корсетите на жените с дрехи, които в действителност самите те искат да носят, и създава отличителен стил, характеризиращ се със семпла елегантност, който продължава да е актуален и до днес. Открих доста интересни връзки между това, което Коко Шанел е направила в сферата на модата, и дръзките иновации в модернистичните творби на художници като Пикасо и писатели като Хемингуей. Благодарение на ярката си личност и изключителни постижения тя се превръща в символ на епохата, в която живее и твори. Докато проучвах живота ѝ във връзка с „Колекцията“, чието действие се развива след края на Първата световна война, попаднах на информацията, че е била задържана и разпитвана в края на Втората световна по обвинения в държавна измяна, породени от аферата ѝ с германския шпионин Ханс Гюнтер фон Динклаге. Не можех да повярвам, че толкова малко се знае за този може би най-интригуващ момент от вълнуващия ѝ живот. Нито една от десетките книги за Шанел – включително и моята предишна – не му бе обърнала внимание. Дори в биографиите ѝ се споменаваше съвсем бегло. Тази история буквално ме обсеби, не можех да спра да мисля за нея, но понеже не разполагах с почти никакви източници, се наложи да разчитам на въображението си.
Коко Шанел създава своята модна империя благодарение на безспорния си талант, бизнес нюх и трудолюбие, но и с помощта на някои влиятелни личности, част от които се превръщат и в нейни любовници. Имайки предвид любовните ѝ афери, смятате ли, че изборът ѝ на германски шпионин за любовник по време на окупацията не е случаен?
Тя е била самотна, а той – красив, възпитан, по-млад от нея с тринайсет години и е говорил перфектен френски. Срещат се за пръв път още преди войната, когато той работи като аташе към немското посолство. И все пак той е враг на Франция и член на нацистката партия, факти, които не могат да бъдат пренебрегнати и които вероятно биха отблъснали повечето жени. Несъмнено съжителството с него е улеснило значително живота ѝ по време на окупацията. Но според мен това, което я е подтикнало да се хвърли в обятията му, са били по-скоро слабостта и самотата.
Първоначално написвате„Коко в хотел „Риц“ като пиеса. Какво ви кара впоследствие да я превърнете в роман?
В пиесата цялото действие се развива на сцената, тоест наблюдавах главната си героиня от разстояние. Нямаше вътрешни монолози. Исках да изследвам мислите, чувствата и мотивацията на Коко Шанел, а най-добрият начин това да се случи е под формата на роман.
Как се подготвихте за написването на романа, сама казате, че вече има десетки книги за легендарната дизайнерка?
Първо, извърших задълбочени проучвания за периода и живота ѝ. След това изчетох всичките ѝ биографии, както и дузина книга за окупацията. Най-трудно ми беше да структурирам романа, затова написах безброй чернови. Агентът ми поиска да му изпратя преработения вариант, но преди да успея да го завърша, поех ангажимент за друга книга. Чак след като приключих с нея, можех да се завърна към „Коко в хотел „Риц“. Съпругът ми винаги е първият ми читател. Давам черновите си и на няколко приятели от писателската гилдия, на чиято безупречна преценка и болезнена откровеност мога да се доверя.
Имате ли любими книги и кои са те?
Много са, през годините фаворитите ми са се променяли и предполагам, че ще продължат да се променят, но книгите, към които се връщам често и ме вдъхновяват при всеки прочит, са три: „Мадам Бовари“, „Ана Каренина“ и „Великият Гетсби“.
