in

Речта на Виктор Юго за българите

Виктор Юго
Снимка: Уикипедия

В началото на май 1876 година, събитията от Априлското въстание, случили се в Батак, остават завинаги в съзнанието на българите като нарицателно за трагедия и жестокост. След като местното население предава оръжието си на официалната власт, с предварителната уговорка – да няма кървави последствия, това, което се случва, шокира целия свят. Остава завинаги рана, превърнала се в нарицателно за безсмислена и безпрецедентна жестокост.

Шокиращи подробности

Баташките събития са толкова разтърсващи, че скоро представителите на чуждестранната преса разкриват пред света толкова шокиращи и ужасяващи подробности, че обществата в различни европейски държави настояват за справедливост и реакция за страданието на българите.

Един пример за това е речта на френския писател Виктор Юго, която той изнася на 17 август пред парламента на Франция. Той е считан за един от най-известните и важни френски писатели, дали отражение както върху литературния, така и върху политическия живот на страната. Заема видно място в историята на френската литература през 19 век, в жанрове и сфери с изключително разнообразие.

Едни от най-известните му творби са „Парижката Света Богородица“ и „Клетниците“. Освен литературни изяви, писателят има и политически речи в Камарата на лордовете, в Учредителното събрание и Законодателното събрание по въпроси, засягащи смъртното наказание. В творчеството му са включени и многобройни пътеписи и обширна кореспонденция.

Речта на Виктор Юго

Речта на Виктор Юго за Априлското въстание е публикувана на 30 август 1876 година във вестник „Рапел“ и е озаглавена „За Сърбия“. Там обаче се описват събитията от клането в Батак, а в следващите дни редица издания посочват, че е допусната фактологическа грешка. Независимо от това, думите на писателя и хуманист ни припомнят, че случилото се в Батак не бива да бъде подминато. А речта му, която предизвиква отклик, може да се произнесе с трагична актуалност за редица бъдещи събития на континента.

На 17 август Юго произнася речта си пред парламента на Франция. Той призовава Франция, французите и света да изпълнят своя морален и хуманитарен дълг към освободителната борба на българския народ:

Става необходимо да привлечем вниманието на европейските правителства върху един толкова малък факт, който, както изглежда, правителствата не забелязват въобще. Ето го този факт: убиват един народ. Къде? В Европа. Има ли свидетели на този факт? Един свидетел, целият свят. Виждат ли го правителствата? Не.

Нациите имат над тях нещо, което е под тях – правителствата. На моменти, това противоречие избухва: цивилизацията е в народите, варварщината е в правителствата. Желана ли е тази варварщина? Не, тя е просто професионална. Това, което знае човешкият род, правителствата не знаят. То се дължи на това, че правителствата поради късогледство не виждат нищо друго освен правото на държавата. Човешкият род гледа с друго око – съвестта.

Ще учудим европейските правителства, съобщавайки им едно нещо, това, че престъпленията са престъпления, това, че по-малко е позволено на едно правителство, отколкото на един индивид да бъде убиец, това, че Европа е солидарна, че всичко, което се прави в Европа, е правено от Европа, че ако съществува едно озверено правителство, то трябва да бъде третирано като диво животно. Това, че в часа, който е съвсем близо до нас, пред очите ни се избиват, опожаряват, грабят, изтребват, колят бащите и майките, продават се малките момичета и момчета, съвсем малките деца, за да бъдат продадени, се разсичат на две, с един удар на сабята. Изгарят се семейства в къщите им. Например, този град Балак [Батак] е смален за няколко часа, от 9 хил. жители на триста.

Гробищата са претрупани с повече трупове, отколкото могат да се погребат, така че мъртвите разнасят чумата върху живите, които са изпратени в кланицата. Това е добре дошло! Казваме на европейските правителства, че бременните жени се отварят, за да бъдат убити децата в утробата им. На обществените места има купища от скелети на жени, имащи следи от изкормване, кучетата гризат по улиците черепите на млади, насилени момичета. Всичко това е ужасно. Достатъчен би бил един жест от страна на европейските правителства, за да го възпрепятстват. Диваците, които извършват тези злодеяния, са ужасни, а цивилизованите, които ги оставят да действат, са страхливци“.

Речта на Юго намира горещ отклик сред българската емиграция в Румъния, а Българското централно благотворително общество, в знак на признателност за големия му жест, го провъзгласява за свой почетен член.

Други журналисти, които разкриват пред света трагедията в Батак са Джанюариъс Макгахан и Юджийн Скайлър. Докладите на двамата американци предизвикват изключително остра реакция и възмущение в британското общество, като се организират митинги, събират се средства в помощ на българския народ.

Прочетете още:

Виктор Юго – колко странен може да бъде един велик творец

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Арета Франклин и трагедиите в живота ѝ

любов

9 знака, че имате здравословна връзка