in

Речта на Виктор Юго за българите

Виктор Юго
Снимка: Уикипедия

В началото на май 1876 година, събитията от Априлското въстание, случили се в Батак, остават завинаги в съзнанието на българите като нарицателно за трагедия и жестокост. След като местното население предава оръжието си на официалната власт, с предварителната уговорка – да няма кървави последствия, това, което се случва, шокира целия свят. Остава завинаги рана, превърнала се в нарицателно за безсмислена и безпрецедентна жестокост.

Шокиращи подробности

Баташките събития са толкова разтърсващи, че скоро представителите на чуждестранната преса разкриват пред света толкова шокиращи и ужасяващи подробности, че обществата в различни европейски държави настояват за справедливост и реакция за страданието на българите.

Един пример за това е речта на френския писател Виктор Юго, която той изнася на 17 август пред парламента на Франция. Той е считан за един от най-известните и важни френски писатели, дали отражение както върху литературния, така и върху политическия живот на страната. Заема видно място в историята на френската литература през 19 век, в жанрове и сфери с изключително разнообразие.

Едни от най-известните му творби са „Парижката Света Богородица“ и „Клетниците“. Освен литературни изяви, писателят има и политически речи в Камарата на лордовете, в Учредителното събрание и Законодателното събрание по въпроси, засягащи смъртното наказание. В творчеството му са включени и многобройни пътеписи и обширна кореспонденция.

Речта на Виктор Юго

Речта на Виктор Юго за Априлското въстание е публикувана на 30 август 1876 година във вестник „Рапел“ и е озаглавена „За Сърбия“. Там обаче се описват събитията от клането в Батак, а в следващите дни редица издания посочват, че е допусната фактологическа грешка. Независимо от това, думите на писателя и хуманист ни припомнят, че случилото се в Батак не бива да бъде подминато. А речта му, която предизвиква отклик, може да се произнесе с трагична актуалност за редица бъдещи събития на континента.

На 17 август Юго произнася речта си пред парламента на Франция. Той призовава Франция, французите и света да изпълнят своя морален и хуманитарен дълг към освободителната борба на българския народ:

Става необходимо да привлечем вниманието на европейските правителства върху един толкова малък факт, който, както изглежда, правителствата не забелязват въобще. Ето го този факт: убиват един народ. Къде? В Европа. Има ли свидетели на този факт? Един свидетел, целият свят. Виждат ли го правителствата? Не.

Нациите имат над тях нещо, което е под тях – правителствата. На моменти, това противоречие избухва: цивилизацията е в народите, варварщината е в правителствата. Желана ли е тази варварщина? Не, тя е просто професионална. Това, което знае човешкият род, правителствата не знаят. То се дължи на това, че правителствата поради късогледство не виждат нищо друго освен правото на държавата. Човешкият род гледа с друго око – съвестта.

Ще учудим европейските правителства, съобщавайки им едно нещо, това, че престъпленията са престъпления, това, че по-малко е позволено на едно правителство, отколкото на един индивид да бъде убиец, това, че Европа е солидарна, че всичко, което се прави в Европа, е правено от Европа, че ако съществува едно озверено правителство, то трябва да бъде третирано като диво животно. Това, че в часа, който е съвсем близо до нас, пред очите ни се избиват, опожаряват, грабят, изтребват, колят бащите и майките, продават се малките момичета и момчета, съвсем малките деца, за да бъдат продадени, се разсичат на две, с един удар на сабята. Изгарят се семейства в къщите им. Например, този град Балак [Батак] е смален за няколко часа, от 9 хил. жители на триста.

Гробищата са претрупани с повече трупове, отколкото могат да се погребат, така че мъртвите разнасят чумата върху живите, които са изпратени в кланицата. Това е добре дошло! Казваме на европейските правителства, че бременните жени се отварят, за да бъдат убити децата в утробата им. На обществените места има купища от скелети на жени, имащи следи от изкормване, кучетата гризат по улиците черепите на млади, насилени момичета. Всичко това е ужасно. Достатъчен би бил един жест от страна на европейските правителства, за да го възпрепятстват. Диваците, които извършват тези злодеяния, са ужасни, а цивилизованите, които ги оставят да действат, са страхливци“.

Речта на Юго намира горещ отклик сред българската емиграция в Румъния, а Българското централно благотворително общество, в знак на признателност за големия му жест, го провъзгласява за свой почетен член.

Други журналисти, които разкриват пред света трагедията в Батак са Джанюариъс Макгахан и Юджийн Скайлър. Докладите на двамата американци предизвикват изключително остра реакция и възмущение в британското общество, като се организират митинги, събират се средства в помощ на българския народ.

Прочетете още:

Виктор Юго – колко странен може да бъде един велик творец

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Арета Франклин и трагедиите в живота ѝ

любов

9 знака, че имате здравословна връзка