in

Работохолизмът и мечтата за съвършенство

Има разлика между усилията, които човек полага, за да издържа семейството си в днешните времена и зависимостта от работата – едното е средство, при другото може да се говори за самоцел и изолация. Защото когато човек започне да остава до късно в офиса, работи събота и неделя – първоначално уж за половин час, а всъщност минават часове, когато не може да се примири с бездействието, явно се случва нещо под повърхността. Той започва да живее в постоянна тревожност, „планира“ дори нервните си сривове, както и преодоляването им.

Работохолизмът обикновено се приема като добра черта от характера. Психолозите обаче смятат, че не е „правилна посока“ към щастието.Усещането, че работата е единствената ценност в живота, е отличителен белег. Засяга по-силно хора, заети с интелектуален труд , както и такива, свързани с бизнес или творчески личности.

Какво е работохолизъм?

Понятието „работохолизъм“ е съставено от думите – работа и алкохолизъм. То има психологически корени. Според аналитика Тайби Калер работохоликът е тип личност, която е получила в детството си посланието „Бъди съвършен“, като начин за справяне с живота. В последствие, за да изпълни „заръката“ на родителите си, работохоликът се изгражда като логичен, организиран и отговорен. Човек, който няма право на грешки. Всяка една би била фатална, дори и най-малката би се отъждествила като провал.

Жертвите на зависимостта от работа се чувстват добре, когато се справят с проблеми, разочарование и дори душевна болка. Почти никога не губят кураж. Не се спират пред нито един проблем, дори се чувстват амбицирани от решаването му. В замяна обаче очакват да получат задължително уважение от хората около тях. Постепенно такъв човек остава на заден план семейство, приятели, хобита и лично време. За съжаление, рано или късно, работохолизмът провокира развитие на заболявания на сърдечно-съдовата система, на стомашно-чревния тракт. Не по-малък проблем са и хронична умора и депресиите.

Работохоликът често упражнява свръхконтрол и му е трудно да делегира задължения и отговорности. Затова често е отхвърлян от другите и остава изолиран. Рядко е спонтанен, емоционален, не умее да се забавлява и да си почива. Офисът е единственото място, където държи нещата под контрол. Такъв човек обикновено има лични и емоционални проблеми, не знае как да общува и да създава дълготрайни връзки.

Работохолизмът в основата си е изместване на фокуса, бягство от реалността. И когато говорим за крайности, решението е едно – баланс. Защото в крайна сметка доброто и злото също се балансират помежду си, нали? А мечтата ни за съвършенство, когато не сме създадени такива, не е ли от Лукавия?

Прочетете още:

Как да се справим с депресията?

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

„Разбереш ли цифрите, ще разбереш смисъла на живота“

Достoевски на косъм от смъртта – екзекуцията е отменена една минута преди да бъде изпълнена