in

Работохолизмът и мечтата за съвършенство

Има разлика между усилията, които човек полага, за да издържа семейството си в днешните времена и зависимостта от работата – едното е средство, при другото може да се говори за самоцел и изолация. Защото когато човек започне да остава до късно в офиса, работи събота и неделя – първоначално уж за половин час, а всъщност минават часове, когато не може да се примири с бездействието, явно се случва нещо под повърхността. Той започва да живее в постоянна тревожност, „планира“ дори нервните си сривове, както и преодоляването им.

Работохолизмът обикновено се приема като добра черта от характера. Психолозите обаче смятат, че не е „правилна посока“ към щастието.Усещането, че работата е единствената ценност в живота, е отличителен белег. Засяга по-силно хора, заети с интелектуален труд , както и такива, свързани с бизнес или творчески личности.

Какво е работохолизъм?

Понятието „работохолизъм“ е съставено от думите – работа и алкохолизъм. То има психологически корени. Според аналитика Тайби Калер работохоликът е тип личност, която е получила в детството си посланието „Бъди съвършен“, като начин за справяне с живота. В последствие, за да изпълни „заръката“ на родителите си, работохоликът се изгражда като логичен, организиран и отговорен. Човек, който няма право на грешки. Всяка една би била фатална, дори и най-малката би се отъждествила като провал.

Жертвите на зависимостта от работа се чувстват добре, когато се справят с проблеми, разочарование и дори душевна болка. Почти никога не губят кураж. Не се спират пред нито един проблем, дори се чувстват амбицирани от решаването му. В замяна обаче очакват да получат задължително уважение от хората около тях. Постепенно такъв човек остава на заден план семейство, приятели, хобита и лично време. За съжаление, рано или късно, работохолизмът провокира развитие на заболявания на сърдечно-съдовата система, на стомашно-чревния тракт. Не по-малък проблем са и хронична умора и депресиите.

Работохоликът често упражнява свръхконтрол и му е трудно да делегира задължения и отговорности. Затова често е отхвърлян от другите и остава изолиран. Рядко е спонтанен, емоционален, не умее да се забавлява и да си почива. Офисът е единственото място, където държи нещата под контрол. Такъв човек обикновено има лични и емоционални проблеми, не знае как да общува и да създава дълготрайни връзки.

Работохолизмът в основата си е изместване на фокуса, бягство от реалността. И когато говорим за крайности, решението е едно – баланс. Защото в крайна сметка доброто и злото също се балансират помежду си, нали? А мечтата ни за съвършенство, когато не сме създадени такива, не е ли от Лукавия?

Прочетете още:

Как да се справим с депресията?

КАКВО МИСЛИШ?

0 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

„Разбереш ли цифрите, ще разбереш смисъла на живота“

Достoевски на косъм от смъртта – екзекуцията е отменена една минута преди да бъде изпълнена